"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |
|
|
Това е книга за малките, които някой ден ще станат възрастни, за възрастните, които не са забравили, че са били деца. В нея се разказва не само за едно куче, тръгнало да издирва своя стопанин по широкия свят, но и за хората, на които то се натъква: добри, лоши или най-страшното – равнодушни, за надеждата, разочарованието и отчаянието, за умението въпреки болката, предателствата и бездушното зло, да запазиш вярата си докрай. Трогателна, силна, умна книга за приятелството и предаността... за онази преданост, която възхваляваме като подвиг, забравили, че това може да е единственото правилно и естествено поведение. Книга за ... |
|
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
|
"He увяхва нивга Българската Роза, оросявана от небесната дъга! Образ Свят на Христа! (Аз съм цвете Сароново). В Розовата долина оградена с планини, да я вардят от злини тя, Царицата Роза - Блажено си царува с аромат на красота ни дарува. Тук в средата на света в чудно красивото кътче съм се родила, израснала сега продължавам да живея и работя в него - в малкото, китно селце Куртово. Занимавам се с отглеждане на розова градина, всеки ден посрещам изгрева на Слънцето, играя Паневритмия - максимално ползвам Природните Блага. Тук непринудено запявам всички тези песни и ги записвам с текст и музика. Това в едно от ... |
|
|
Съставител: Стефан Калайджиев. Второ преработено издание. ... Помагало за енергийна култура на новия човек: работа с енергиите по време на прехода; изчистване, укрепване и заздравяване на енергийната система; сексуалния емоционално чувствен комплекс; развитие на духовната тъкан. Младите хора разбират, че най-важното нещо в човека, съвсем не са нито парите, нито разума, а нещо друго, което идва отвътре, от сърцето и душата. Това е излъчвателната способност на човека и способността му да отдава слънчева светлина от себе си. Това нещо младите хора сега много добре разбират, и поради това техните идоли и герои ... |
|
|
"Една ампула мрак" е осмата книга с поезия на Виолета Христова. Излиза през 2015 г. под знака Литературен кръг "Смисъл". Редактор на книгата е поетесата Валентина Радинска, а илюстрациите са на младата Ина Христова. Това е поезия за взирането в себе си и личните открития, които човек прави, докато гледа във вътрешния необят. "Какво ми каза тази нощ на тръгване: Сънят река е. С много брегове. И остри камъни, въртопи, речни ями. Ще те докосна и ще се събудиш. Ще се събудиш и ще ме забравиш. Но твоят път до следващата нощ е само тебеширена чертичка. Не се страхувай, тъмното е длан. Обичам те и ... |
|
|
Разкази ... "Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на ... |
|
|
Един уникален документ за концлагера на остров Персин! Така може да бъде определен разказа на бившия лагерист Стефан Бочев за най-големия политически лагер край Белене по времето на комунистическия режим. Белене: Сказание за концлагерна България е дълбоко и стойностно народопсихологическо изследване на българския дух от средата на XX век. Творбата на Стефан Бочев е нещо много повече от продължение на Бит и душевност на Иван Хаджийски за българите, 100 години по-късно. Подобна книга не може да бъде преразказана. Тя трябва да бъде прочетена. Изданието е внушително със своите над 1000 страници, но нито една няма да ... |
|
|
Авторските приказки на Иглика Дионисиева са едновременно монументални и крехки. Гласът на писателката ги извайва от древен камък, но после ги оставя да се разсипят като месечина, да изтънеят и да забият блестящите си остриета в обърканото ни настояще. В тях често липсва жадуваният катарзис и след последната дума остават отворени врати, които понякога са рани. Това са приказки за вземането, за даването, за пречупването, за преминаването. "Приказките на Иглика не са детски в общоприетия смисъл. Те израстват от това, което е останало незасегнато, въпреки опустошителното пресищане. Връщат ни непреднамерено и безизкусно ... |
|
|
Педантичният Оуен е известен с организационните си умения. Благодарение на точните му графици и разчети реновираният хотел в центъра на Бунсборо отваря врати навреме. Тържественото откриване преминава с голям успех и скоро хотелът се превръща в предпочитано място за развлечение и почивка. Единственото, което не влиза в плановете на перфекциониста Оуен, е влюбването му в Ейвъри Мактавиш. Пицария "Веста", чийто горд собственик е красивата Ейвъри, се намира точно срещу хотела и разкрива страхотна гледка към обновената сграда и към привлекателния Оуен. Той е първата ѝ любов, която тя така и не успява да ... |
|
|
Някои врати ненапразно остават заключени! Единайсетгодишната Нора Нирлинг няма представа, че докато пише домашни в стаята си, баща ѝ убива млади жени в мазето на къщата им. Но полицията все пак потропва на вратата. Десетилетия по-късно Нора е известен хирург вече с фамилия Дейвис и води тихо, самотно съществуване. Никой не подозира, че баща ѝ е прословут сериен убиец. И тя възнамерява това да остане така. Но после научава, че една от младите ѝ пациентки е убита по същия своеобразен и ужасяващ начин, по който баща ѝ се е разправял с жертвите си. Някой знае коя е Нора. Някой иска да ѝ ... |
|
|
Зорница Гъркова завършва Магистърската програма по творческо писане на Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". През 2013 г. Университетско издателство публикува сборника ѝ с разкази "Пътят на мравките", а през 2016 г. разказът "Те никога не казват", дал името на тази книга, е отличен с първа награда в националния конкурс за къс разказ на името на Рашко Сугарев. От 2017 г. е част от редакторския екип на онлайн списанието Свободно поетическо общество. Зорница Гъркова не изгражда разказите си около героите и техните душевни и физически перипетии. Тя изгражда цели ... |
