Открий коя си, Алеа! След драматичния край на петата книга за морското момиче Алеа Аквариус членовете на Алфа Кру се опитват да се ориентират къде са и кои са. Лишени от всички свои спомени за хора и за събития, те си задават въпроси и отчаяно търсят отговорите: Кой иска да им стори зло и защо? Кой е човекът с черно палто и латерна, който ги наблюдава от брега? Имало ли е някога и други членове на бандата? Кои са родителите им и кои са морските същества, които искат да им помогнат? Какви са тези отпадъци, които задръстват водите около тях и отнемат въздуха на морските обитатели? Но Алеа не би била морското момиче Алеа, ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Черупка от рапан на плажа... Дом на вятъра и дом на пясъка. A whelk's shell on the beach... Home of wind, home of sand." Отронен камък от върха подплаши вятъра. Върхът не трепна. The summit shed a stone and startled the wind awake. The peak didn't flinch." Ели Качаунова По професия еколог, Ели Качаунова е естествен творец по същия начин, по който вятърът е естествена творба на въздуха. Стихийна и съзерцателна, тази стихосбирка е отражение на дълбоката връзка с природата, която подчертава творческия и професионален път на човек, който вижда ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
|
33 стиха на (за)минаване; 10 разказа с посвещения; 11 Canti Dei Morti. Книга за изпращането и оставането, за четирите посоки на света N-E-W-S, които могат да бъдат прочетени като новина, но и като S-E-W-N (пришит - на английски) за W-E-N-S (желание - на датски), за голобрадите ангели и брадатите герои, които се бръснат, като ги качат на небето - тази пета посока на света, понеже там е чисто и светло, за бабите и за дядовците, които са били майки и бащи, а преди това момичета и момчета, за страховете ни и надмогването им, защото Колумб не може да умре... "Колумб не може да умре!" - продължават да викат децата в ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Сюжетът на романа на Елиф Шафак Има реки в небето, лъкатуши между XIX век и съвремието, съсредоточен върху трима герои, живеещи край бреговете на реките Темза и Тигър. Животът им е любопитно белязан от епоса за Гилгамеш, а историята им, разказана от изключителното перо на Елиф Шафак, ще докосне читателите, превеждайки ги през темите, които силно вълнуват авторката: любовта, загубата, паметта и забравата, болката и изцелението. Шафак, известна със своето изключително умение да съчетава миналото и настоящето, отново демонстрира литературния си гений, като изследва теми като любов, загуба, идентичност и трансформация. ... |
|
|
Румен Стоичков е дългогодишен водещ на предаването "Нощен хоризонт", зад чийто микрофон е бил към 1300 пъти, а гости в студиото му са били стотици именити сънародници, чиито гласове са част от богатството на Златния фонд на Радиото. Като репортер е автор на близо 2000 репортажа, излъчвани предимно в "12+3", в които е разказвал за радостите и неволите в живота на българина - там, в малките изчезващи селца, обвеяни от забрава и пълни с доста непозната, но богата история. Затова в творбите му ще срещнете лексиката на обикновените хора, разказващи местните предания и легенди, характерните обичаи, ... |
|
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
|
Когато хората общуват на общ чужд език, думите развиват странната способност да говорят чрез мълчание и да съществуват, докато отсъстват. ... Ако има нещо, което турският студент по политология - Йомер, е научил за няколко месеца в Бостън, това е, че американците обожават да изговарят имена. Имената за тях са "мостове към замъците на човешкото съществуване и най-вече чрез тях в него се промъкват както приятели, така и врагове. Научаваш нечие име и имаш достъп до половината му съществуване. Останалото са частички и подробности". А в Америка Йомер се превръща в Омар, за да заживее с Абед и Пию и да се влюби лудо в ... |
|
|
Съставител: Цвета Ленкова. Спомени за Григор Ленков. ... "...значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения ... |
|
|
Любовни показания Бял лист и чаша, и жена случайна, мансарда, свещ запалена и нощ... Това е на неволите ти краят, това е най-престъпният разкош. Разкошът да живееш във колиба, да се събудиш сам на сутринта и само мъничката черна фиба да бъде улика след любовта. Да не запомниш краткото ѝ име, да си щастлив и от това, че дишаш. И да започнеш, без да искаш, в рими любовни показания да пишеш... Михаил Григоров Михаил Григоров е роден през 1951 г. в град Средец, Бургаска област. Завършил е Техническия университет във Варна. Публикува стихове от 1972 г., а като автор присъства в повече от двайсет поетични антологии. ... |
|
|
"Помниш ли как подтичвахме подир Елена, която се щураше по света - кой знае защо и накъде? Е, сега е спряла (само за малко) под старата маслина, надянала е розови очила и се взира право в теб. Или не - обхожда с поглед света, в търсене на Оня Костадин, с когото ще избяга. Не От, а Към. Към реката, към хлебарницата, към всеки бар, пълен с чужди хора, пробиващи с очи дупки в масите. Не се вижда накъде гледа, скрита зад тези смешни розови очила, само върти глава и слуша вятъра. Много вятър има в тази книга - фучи и блъска, докато изрови болката и я запокити насред забравата, откъдето тя няма да се върне. Никога. Чудиш ... |
