"Съществуването предшества същността. За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнание, че съществува. Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество. Всъщност ние представляваме свобода, която избира, но не избираме да бъдем свободни: осъдени сме на свобода. Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни." Жан-Пол Сартр Екзистенциализмът е хуманизъм е стенографираният текст, почти нередактиран от Сартър, на лекцията, изнесена от него в парижката зала Сантро на 29 октомври 1945 г. по покана на клуб ... |
|
|
"Успехът не е от значение за свободата. Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетон Пикон "Творчеството на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо ... |
|
|
"Реалното не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетан Пикон "Белетристиката на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо "Той изрази по иеизлечим начин част от нашата епоха - написа думите, които трябваше да бъдат написани, ... |
|
|
Жан-Пол Сартр (1905 – 1980) е сред възловите френски интелектуалци на ХХ в., философ, белетрист, драматург и есеист, представител на екзистенциализма, автор на десетки творби. Най-знаменитите му произведения са "Битие и нищо", "Погнусата", "Стената", "Думите", "При закрити врата". През 1964 г. е удостоен с Нобелова награда, която отхвърля."Съществуването предшества същността.""За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнанието, че съществува.""Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на ... |
|
|
Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан папата на екзистеницализма, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата При закрити врата човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: Адът - това са другите. ... |
|
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |
|
|
Жан Пол Сартр (1905 - 1980) е безспорен гигант във философията на XX век. Единодушно определян като най-влиятелната фигура в екзистенциализма, той вдъхновява няколко поколения интелектуалци. С бурния си личен живот на практика демонстрира основните си схващания, като същевременно вплита сложните си тези в пиеси и романи с особено високи художествени достойнства. Заради приноса му към литературата през 1964 година, му присъждат Нобелова награда, но Сартр отказва да я приеме, за да не повлияе тя върху развитието му като творец и философ. Убеден е, че човек е обречен да бъде свободен и е постоянно отговорен за онова, което ... |
|
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо, Агата Кристи и Уди Алън, и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка, разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
|
|
"Скъпи ученици, Философията не е обикновен учебен предмет. Тя е търсене на истини за света като цяло. Тя е пътешествие с много посоки и линии. Няма една окончателна философия, защото във всяка посока търсим и намираме отговори според задаваните въпроси: Кои сме ние, откъде идваме, накъде вървим? Какъв е смисълът в такова занимание? Всеки, който поема по този път със своите въпроси, намира богатство от отговори, както откриваме богатствата на света при всяко пътуване. Ползата при нас е, че се научаваме да задаваме правилните въпроси, да търсим във вярната посока и да намираме неща, които сме търсели, и такива, които ... |
|
|
История на една европейска идея. Дали признаването ни един друг се отнася до публичния престиж? Или до нещо много по-дълбоко, независещо от това как някой се възприема от обществото? Може би с признаване имаме предвид по-скоро морален акт? Или е процесът, в който познаваме как стоят нещата в действителност? Ето ни книга около тези въпроси. Която не само умно показва, че бихме сгрешили, ако се изкушим да мислим, че идеята е саморазбираща се. Но и която е написана от автор, станал световновлиятелен именно с теорията си за признаването. Навлизаме в историята на политическите - но и на моралните - идеи. Проясняваме за нас ... |
|
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Към Леон Даниел винаги съм изпитвал особен вид любопитство и респект. Може би ме е привличал най-вече неговият възглед за живота. Приамал съм Даниел така, както човек приема Паскал, Камю, Адорно или Сартр. Театърът като философска лаборатория, като метод за анализиране на човека. И на неговите тайни." Чавдар Добрев ... |
|
|
От Кант до Хегел, от Шопенхауер до Киркегор, от Сартр до Хайдегер тези ексцентрични лекции по философия на един от най-големите полски писатели на XX век впечатляват с критичния прочит на възгледите за човека и света, залегнали в основата на модерното западно мислене. В рамките на шест часа и четвърт Витолд Гомбрович (1904 - 1969) свежда историята на мисленето до най-простия ѝ израз, отреждайки на марксизма последните петнадесет минути. Текст, изпълнен с хумор, блестящи прозрения и гняв срещу съвременната философия, която страни от живота и реалните проблеми на човека. Своеобразен антиучебник и същевременно ... |
