Смях, смях, смях, примесен с леки облачета тъга в сладкодумните разкази и преживелици на един от най-любимите комедийни актьори на България - Никола Анастасов. "Ние, смешните артисти, носим със себе си невероятното проклятие да бъдем смешни и в болките си, и в успехите си, в което тайничко крием човешките си неволи. Човек не може да спре времето, но паметта понякога изравя из потайните си кътчета влюбени очи, чудесни колеги, приятели и невероятно интересни хора. Нито един актьор не може да изиграе всички роли, за които си мечтае, но като се обърна назад, все ми се иска да кажа: "Благодаря ти, съдба, че ми ... |
|
|
Малко са шедьоврите в световната литература, в които философия и поетичност се сливат в толкова хармонично цяло. Кратките притчи на Пророкът така ни въздействат с оригиналната си красота, че след прочита им светът, който познаваме, сякаш вече не е същият. Изящен и дълбоко проникновен, Халил Джубран отдавна е завладял милиони човешки сърца по света. А всеки новопостъпил в безкористната армия от негови почитатели със сигурност благодари на съдбата за срещата си с тази мъдра и преливаща от обич към човека творба. ... |
|
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата. Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша... Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |
|
|
Нападател №1 в света. Единственият българин във волейболната "Зала на славата". ... Почитателите на волейбола знаят кой е Димитър Златанов и какви са неговите спортни постижения. Разлиствайки страниците на тази книга, ще се докоснете до човека, приятеля, сина, съпруга, бащата и дядото Димитър Златанов. Автобиографията на един от най-добрите ни волейболисти на 20-ти век е като волейболна дъга, която се простира от Ихтиман, през Япония, Италия, до Холиоук и Залата на славата. "Успехите са отредени за най-добрите, за изключителните. И само те си знаят какво е усещането, когато си на върха." Екатерина ... |
|
|
Между кориците на тази книга е скътана историята на живота на Михаил Белчев. В това автобиографично огледало читателят може да проследи поетичните и житейски пътешествия на барда с честно сърце, неговите мечтателни полети, творческите търсения и човешките съдби, до които се е докоснал по пътя си."Благодаря! Всеки човек винаги има от кого да поиска прошка и на кого да благодари. Аз благодаря на всички, които ме обичаха и обичат в този живот. На всички, които ценят това, което съм изпял и написал. На всички, които аплодират песните ми, присъствието ми на сцената и в живота. На всички, които четат и съпреживяват мъжките ... |
|
|
"В един преломен момент на пълна загуба на тъй нареченото ми съществуване (защото си давам сметка, че просто съм съществувала като един робот) дойде момента на осъзнаване. За което съм благодарна, че животът ми поднесе тези големи загуби, но и ми даде любов, спокойствие, вяра и върна писането при мен. Представям този малък сборник от емоции написани през първите ми години на нов живот. Живот, пълен с любов, мъка, еуфория и тъга. Живот, пълен с живот." Дани В ... |
|
|
Моят живот беше и днес е съдбовно свързан с нетленния идеал за установяване на общество на свободата, хуманизма и социалната справедливост, а това значи и с неговите барикади. И нито съжалявам за това - обратно, благодарен съм на съдбата, че ми помогна да намеря пътя към него - нито се отказвам от преживяното, нито имам намерение да го пренаписвам. То не подлежи на обжалване. Но почтени и достойни ли са били винаги делата ми? Какво в тях е добро и какво е лошо? Имам ли право открито, а не гузно да гледам хората в очите? Тези въпроси стояха пред мен в миналото, стоят и днес. Не се съмнявам, че си ги задават всички ... |
|
|
Какъв е той? Най-напред това е един младеж. Шейтанов загива само на 28 години. При суровия полъх на жребия той изгаря в борбата. Всичко в него е само начало, само прелюдия, устрем към делото, в което трябваше да се осъществи необикновената личност. И все пак това начало е достатъчно, за да почувстваме нейната сложност, мащабност, енергия и воля за борба. Намираме се пред значителна изява на българския характер, през жизнената съдба на човек, успял да обхване в своята прелестна младост както тръпките на бурната революционна епоха, така и устрема във вековните традиции на нашата национална съдба. "След разгрома Георги ... |
|
|
"Хилядолетната история на света впечатлява със своята събитийна динамика. Огромните ѝ амплитудни пулсации, вариращи от наситени с войни, природни катаклизми и мракобеснически идеологии времена до периоди на бурен икономически, технологически и културен възход, пораждат векове наред множество въпроси. Могат ли ясно да бъдат дефинирани силите, които направляват развитието на човешката цивилизация? Каква е ролята на географския фактор в този процес? Какви са неговите съдържателни параметри? Възможно ли е да разберем съдбата на народите, без да се вгледаме във взаимовръзката общество - околна среда особено в ... |
|
|
"Героите са художествени, но съдбите им са истински. Посвещавам на рок група Орион и XI В клас, СМГ, 1978 - 1982 г. Анатолий Иванов, благодаря ти! Да бъде Рок!" Адриан Иванов Втора част от поредицата Неравноделни времена от Адриан Иванов. ... |
|
|
През 1977 година светът узряваше за края на студената война. Индия, преди тридесет години получила независимост, се развиваше неудържимо и вървеше напред с исполински стъпки. Въпреки своето едномилиардно население, изповядващо най-значимите религии на света, част от които родени в нея, говореща на триста шестдесет и четири езика, скоро щеше да стане една от най-влиятелните страни в света. В Индия се събираше елита на световната духовна мисъл. Там бяха още съвсем пресни спомените от незабравимата Елена Блаватска, дала на света Учението за Теософията. Помнеха и неповторимия български художник Борис Георгиев - единственият ... |
|
|
Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегърбрени от тях. Някои са младолики, други - с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални. Столетниците са изключителни хора. Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра. Цялата мъдрост е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях ... |
