"Хилядолетната история на света впечатлява със своята събитийна динамика. Огромните ѝ амплитудни пулсации, вариращи от наситени с войни, природни катаклизми и мракобеснически идеологии времена до периоди на бурен икономически, технологически и културен възход, пораждат векове наред множество въпроси. Могат ли ясно да бъдат дефинирани силите, които направляват развитието на човешката цивилизация? Каква е ролята на географския фактор в този процес? Какви са неговите съдържателни параметри? Възможно ли е да разберем съдбата на народите, без да се вгледаме във взаимовръзката общество - околна среда особено в нейната дълбочина и измерения?
Осветляването на тези въпроси през годините поставя основите на редица концептуални течения, осмислящи световната история. Полярният характер на техните идейни конструкции, противопоставяни по оста детерминизъм-индетерминизъм, само ни показва колко примамливо и заедно с това колко невъзможно е да бъде намерен универсален алгоритъм за разбиране на процесите, движещи света. На фона на неговото отсъствие обаче много по-ярко изпъква влиянието, което географското пространство упражнява върху тях. Балканите са красноречив пример за това. Тяхното минало, а и настояще, по убедителен начин показва силата на въздействие на географския фундамент върху характера на общественото развитие. За Балканите се оказва невъзможно да градят своите съдбини, без да се съобразят с географските особености на полуострова и най-вече с неговата кръстопътна преходност и пограничност както във физикогеографско, така и в културно-политическо отношение.
Настоящото изследване е опит да бъде защитена тази теза. Изборът на подобен тематичен ракурс е провокиран от формираните и развили се през годините външни стереотипи за региона, които налагат, в една или друга степен, предимно деструктивен образ. Още през XIX в. Балканите са определяни като барутния погреб на Европа, а в началото на XX в. и като източник на така наречената балканизация - термин, натоварен с негативно съдържание, използван за обозначаване на процесите, свързани със създаването на нови държави с проблематична жизнеспособност. Прекрояването на политическата карта на полуострова след 1989 г. отново се представя като поредна фаза на балканизация. За съжаление, последователното натрупване на външни оценки с такъв характер налага представата за балканския манталитет като първопричина за кризисното развитие на Балканите. Допускането на подобен аксиоматичен мисловен модел би било твърде погрешно и невярно. Безспорно трансформацията на балканското политическо пространство в годините след края на Студената война е съпроводена от жестоки кървави конфликти. Но обвързването им с някакъв илюзорен балкански модел на поведение, е най-малкото погрешно. Много рядко, погледнато в ретроспективен план, народите от полуострова са имали шанса да решават сами съдбата си. Амалгамата от исторически, политически, етнокултурни, религиозни, ментални и икономически граници в тази част на света носи трайните белези на непрекъснатото съперничество за контрол и влияние над кръстопътната земя. Амбиции, които перманентно катализират промени в характера и посоката на протичащите в региона политико-географски и социално-икономически процеси.
Тук е мястото да подчертаем, че сме далеч от мисълта да представим миналото, настоящето и бъдещето на балканските народи единствено като продукт на тяхната география. Но няма как да не изразим убеждението, че без да анализираме влиянието, което упражнява географският фактор върху развитието на полуострова, не бихме могли обективно и в дълбочина да разкрием същността и генезиса на множеството проблеми, пред които са изправени съвременните Балкани. Това е и скромната цел на настоящия труд. Той нямаше да може да бъде реализиран без безрезервната подкрепа на колегите от катедра География при
ВТУ Св. св. Кирил и Методий, към които отправям своите искрени благодарности. Специално благодаря и на моето семейство за търпението и вярата!"
Пламен Парашкевов
