Безвремие на Иван Вакрилов е стилно оформен сборник с разкази - някои издавани, но прелюбопитни, други просто ново вдъхновение. Историите се развиват като наниз от мистификации с приказни елементи, които са в състояние да преориентират литературната гледна точка на читателя. В Мамин дол - свят на дружелюбни съседски отношения - времето е все още извън глобалните икономически проблеми и Големият часовник на Времето се опитва да настигне света. Хората му не бързат с умирачката и току навъртят стотака, ама и това си има своя история (Градски митове от село). Нещо между възможно и невъзможно, а да има и поучителен край. ... |
|
|
"Безвремие е най-личната ми стихосбирка до този момент. В нея са събрани както стихове от блога ми, така и много текстове, писани през последната година, повечето от които се публикуват за първи път. Сърцето ми е в Безвремие. Цвета Тодорова "Чувствената поезия на Цвета докосва интелигентно струните на светоусещането ни. По този начин думите ѝ докосват сърцето ни нежно и топло." Майка ми "Толкова много си приличаме с теб, Цвета! Стиховете ти едновременно ме успокояват, дават ми храна за размисъл и ме зареждат с нови сили. И ме правят горд баща." Баща ми "Стиховете на Цвета ви ... |
|
|
"Много пъти съм виждал и слушал стари хора да си припомнят нещо и да въздишат: "Ех, какво хубаво време беше!". А като разровиш онова тяхно време, оказва се, че е било война. Как е възможно да им е било хубаво? Ами така - просто са били млади, а за младите всичко е възможно. Нещо подобно са и моите хроники. Точно в безвремието на тоталитаризма ми се случиха няколко паметни събития, които не само ме разтърсиха, но ме и срещнаха с неколцина от най-значителните фигури в тогавашния културен живот. За срещите си с тях разказвам: Тончо Жечев, Генчо Стоев, Радой Ралин, Борис Димовски, Веселин Йосифов и редица ... |
|
|
Краят на Демагогията? ... Дългогодишният преподавател в АОНСУ и в Европейския колеж, както и в други висши учебни заведения, анализатор и публицист, геополитик и политолог, доц. д-р Валентин Вацев е име, което най-малко се нуждае от представяне. Книгата, която читателят държи в ръцете си, е талантливо и своеобразно продължение на вектора, заложен преди повече от век от М. Пруст в неговия роман "По следите на изгубеното време". В български условия "Хроники на безвремието" са психограма на загубените 30 години от осмисления национален живот, които свикнахме да наричаме "преход". Статиите в ... |
|
|
|
|
|
Какво представлява времето? Възможно ли е пътуването във времето? Миналото може ли да бъде променено? Има ли някакво селение отвъд времето? Защо изглежда, че времето започва да тече по-бързо, когато започнем да остаряваме? Какво представляват безвремието и вечният момент сега? Тази книга прави опит да отговори на тези и много други въпроси. Тя е съвместен труд на автора и неговите духове водачи Основателите, които обитават по-висши измерения. Насърчаваме ви да държите ума си отворен и просто да изследвате темата заедно с тях. Първата част разяснява с прости научни обяснения, че ние сме много повече от това, в което са ни ... |
|
|
Магия Издигна се омайно красива, над индиговите води заблестя. Без глас зашептя ми магично тайни приказки за любовта. Прашец златен тихо разпръсна по вълните смълчани в нощта. Оживя на брега фея вълшебна с прелестни прозирни крила. Чародейно в миг ги разгърна, нежно ефирни, сякаш мъгла, и понесе се по пътеката чудна в теменужената мека тъма. Евгения Михалска "За тази стихосбирка събрах шепа морски раковини, които да разпръсна тук-таме, за да ни заредят с лятно настроение. Има нещо романтично в това да живееш на остров, откъснат си от света, но и не съвсем. Привилегията да срещаш морето през всеки сезон е ... |
|
|
"Топли или студени, важното е да ги има светлите нишки, когато те погълне тъмното, за да те поведат по пътя. Някога иконите наричали куни. Когато застанеш пред избраната, тя те поглежда хрисимо... После виждаш колко е строг и питащ погледа ѝ, търси те сякаш, за да те предупреди? За стореното и за молитвата. Затрепти ли ореолът ѝ, значи си получил благословията! Тръгвай и слушай сърцето си! Кунка носи името и силата на божествените изображения, които търсим с благодарност и надежда. Когато бях дете рисувах принцеси, след като я срещнах, сигурна съм, рисувала съм нея! После търсих различното превъплъщение ... |
|
|
Алхимия на мъжа и жената като родители."По пътя на съзнателния начин на живот ние вървим, играейки всички роли, в които Бог ни поставя. Ролята на родителя и ролята на детето са може би едни от най-интересните и предизвикателните. Да бъдеш дете и да бъдеш родител. Къде е границата между двете и има ли изобщо граница? Кога спираме да сме деца и започваме да бъдем родители? Или може би не спираме, нито започваме? Толкова много въпроси, които могат да бъдат зададени. Книгата Мамо, тати, чуваш ли ме? е част от поредицата Алхимия на ума и съдържа текстове от едноименната и уникална по рода си практика, водена от Милена ... |
|
|
"Когато вселената въздиша, поетът чува първи. Но и обратното е вярно с всичка сила. Вселената чува въздишката на поета. И в това негласно споразумение се раждат стиховете на Милка Яначкова. С годините се научих да разпознавам кога зад една поезия стои животът, преживяното, истинската болка, истинската радост. Белият лист изисква честност и не прощава изсмукани от пръстите излияния. Затова ме развълнува поетичния свят на Милка - с грижата за земята, със страха за децата ни, с носталгията по родината и... с онази надежда, че още не е късно да станем по-добри. Това прави нейната поезия - очовечава и в този смисъл е ... |
|
|
"Разказите на д-р Борис Таблов са пропити с много човещина и емпатия, които са ни толкова необходими днес, за да можем да излезем от пандемията, запазили човешкото в себе си." Георги Бърдаров "...Един лекар в ролята на писател....От първо лице за суровата реалност на спасяващия животи....Как да не забравяме, че преди всичко сме хора дори и изправени пред края." Из книгата Д-р Борис Таблов е анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия, където работи от 2010 г. Привлича внимание с публикациите си в социалните мрежи в началото на пандемията. Скоро след това разкрива таланта си за писане с поредица от ... |
|
|
Животът е училище за духа. В тялото, което е избрал, той се запознава със законите на материалния свят чрез преминаване през сложни ситуации, изграждане на нови и потвърждаване на стари връзки. Всичко в тялото на човека е в единна взаимовръзка с програмата ни по зачатие и би трябвало да реагира съвсем адекватно на всяка ситуация в която попадаме. Но!? Но моделите в съзнанието ни не винаги са в състояние да ни помогнат да се реализираме и да вземем максимума от предоставената ни ситуация. Причината за това е още твърде ниското ниво на обществено съзнание. И Земята е своеобразно училище, приемаща духове от различни ... |
