Безвремие на Иван Вакрилов е стилно оформен сборник с разкази - някои издавани, но прелюбопитни, други просто ново вдъхновение. Историите се развиват като наниз от мистификации с приказни елементи, които са в състояние да преориентират литературната гледна точка на читателя.
В Мамин дол - свят на дружелюбни съседски отношения - времето е все още извън глобалните икономически проблеми и Големият часовник на Времето се опитва да настигне света. Хората му не бързат с умирачката и току навъртят стотака, ама и това си има своя история (Градски митове от село).
Нещо между възможно и невъзможно, а да има и поучителен край. Авторовата образност е причудлива, но точно чрез нея Иван Вакрилов налага по-убедително своето светоусещане. Читателят трябва да се чувства уютно в неговия свят, макар създадените персонажи да са парадоксални въпреки своя дълбок корен в изначалието. Героите се възприемат като реални и не се интересуват от своя създател. Осмислянето им е като прът за ходещия по въже - пазиш вътрешно равновесие. И усещаш, че си жив - усещане за цвят, мирис, форма, опознаване, изненада - десетки възможности да се променяш. Та чак и от друга вселена дават оценка за неговите хора: Няма какво да се скопосвам, направо ще река - читав народ сте тук (Братя по разум).
"– Може ли една приказка да е весела и истинска едновременно?
– Трудна работа. Като си помисля, истинските са все тъжни.
– А, може ли, може ли? Кажи ми! Защо мълчиш?! Няма ли такава приказка? Няма ли?"
Из книгата
Иван Вакрилов е роден на 7.09.1953 година в София. Завършил е специалността Зооинженерство в Тракийски университет, Стара Загора, през 1981 година. Има издадена електронна стихосбирка - Скитник, през 2010 година и сборник разкази Кутра - истории от накрай света, 2011 година, Чувалът на сътворението, 2017 година. Един от 22
-мата популярни български автори на художествена проза в сборника Бдения 2, излязъл в Русия през май 2014 година на руски език.