30 интервюта със световни артисти от България. ... "Идеи без граници" събира най-добрите интервюта на журналиста Даниел Ненчев, направени с хора на изкуството, родени в България. Всички те са постигнали по нещо значимо, забелязано и от света. Всички те са талантливи, свободни, успешни и имат какво да кажат - 30 години след началото на демократичните промени у нас. През последните петнайсет години Даниел е водещ на предаванията Денят започва с култура по БНТ 1, Мултимедия по Bulgaria ON AIR и Нова култура по Дарик радио. Той е автор и в медии като: Max, Капитал, Дневник, Intro, Артизанин, egoist.bg и други. ... |
|
Писателят може да търси сюжет, но сюжетът още по-често идва и сам, без да бъде търсен. Идването му, пораждането му може да бъде предизвикано от мисъл, от представа за далечно или близко събитие, от съвременен или исторически образ, може да бъде предизвикано от една случка, от една случайна среща, от една гледка сред природата, от една песен, дори само от един словесен или музикален израз. Това е само началото. ... |
|
Сборникът може да се чете като антология с 51 стихотворения, коментирани от 51 съвременни български философи, историци, писатели, журналисти, художници, изкуствоведи и литературоведи. Но може да се чете и като сборник с 51 визии за това как се чете стихотворение, всяка от които има стихотворение за илюстрация. Обединява ги на първо място общото историческо време и едва след това - обстоятелството, че стихотворенията са на един и същ поет, навършил 50. ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Водещият въпрос на изследването на Гърдев е: Какво представлява и как функционира властта на театралния режисьор? И този въпрос бива решаван със средствата на философията и на социалните науки. Но Гърдев прави и повече от това. Той често преобръща призмата на анализа и през привилегирования си опит на театрален режисьор проблематизира и критикува редица философски и социални теории. Той открито се позовава на този свой опит, но го използва донякъде и потайно, защото не го артикулира детайлно - за да избегне авто-етнологизиране и/или мемоарност. Но този личен опит ... |
|
Българската следа на Димитър Кенаров събира литературни репортажи и есета, вече публикувани в някои от най-престижните американски периодични издания като Ню Йоркър, Нейшън, Бостън Ревю и други. В текстовете читателят ще срещне Георги Марков и Георги Господинов, Юлия Кръстева и Иво Димчев, соцпаметниците и некролозите. Книга за България и българското, и за противоречивите следи, които оставяме след себе си."Фактологически добросъвестно, с необходимата аналитична дистанция и с последователно критичен и самокритичен поглед, Димитър Кенаров разказва за своята страна на чужденците. Постепенно, неочаквано и някак ... |
|
Международната политика и българската дипломация. Годишен анализ 2023 година. Поляризация, конфронтация, милитаризация. И отсъствие на желание за диалог, допълнено от пълна липса на взаимно доверие. Констатации, очертаващи рамката на процесите, доминирали световната политика. Така изглеждаше светът през 2023 г., където на дипломацията бе отредена ролята на наблюдател. Защото нейното естествено поле за действие - международните отношения, бе заето от военните, а целта ѝ - мирът, бе подменена от аргументите на войната. ... |
|
Предизвикателствата пред стария континент през погледа на български дипломати. ... Твърди се, че дипломацията е изкуство - на възможното. Но тя е преди всичко алтернатива - на войната. И днес, когато войната се завърна в Европа не просто като факт, а като начин на мислене и легитимно средство за решаване на спорове, а понятието "мир" изчезна от международната лексика, дипломацията е не само инструмент за трасиране на бъдещето, но и за спасяване на човешки животи. Поглед в дълбочината на процесите и проблемите, под повърхността на общоизвестното и отвъд тривиалното, анализ на движещите сили и тенденциите в ... |
|
Атанас Липчев е роден през 1951 година в град Варна. Завършил е българска филология в Шуменския университет "Константин Преславски". Пише и публикува свои разкази в периодичния печат през 80-те години. Тогава издава и първата си книга "Вълча любов" (1986) - сборник с разкази и новели. След това, почти 15 години, не написва нито ред. Занимава се с доста неща, включително професионален риболов, само не и с литература. През ноември 2004 г. издава втората си книга - романа "Тежки пари", а в самия край на 2005 г. романа "Тихият бял Дунав" (2005; 2007). Следват романите "Крадци" ... |
|
Настоящият сборник се основава на текстовете, представени за първи път на конференцията Изборът на поета, посветена на 50-годишнината на Ивайло Иванов (1972 - 2016), състояла се на 9 декември 2022 г. във Великотърновския университет. В близо 50 статии, студии и рецензии се прояснява образът на един от най-ярките български поети от края на XX и началото на XXI век. Отблизо са проследени перипетиите при утвърждаването на неговата литературна личност и специфичния избор на почерк, осъществен през 90 -те години на миналия век, както и особените техники на присъствието и фигури на отсъствието, белязали творческото битие на ... |
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Двайсет и две истории, посветени на миграцията, дома, корените и чувството за принадлежност. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси: Как се живее на място, където не си роден? На какъв език се карат децата ти? Къде се "връщаш" и къде се "прибираш"? Променя ли се смисълът на думата "емиграция"? Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш? ... |
|
Днес, покрай гръмкия шум на ежегодните чествания, изпълнени с прочувствени речи за триумфа на българското оръжие, гласовете на онези, които извървяха тежкия път на войната, остават нечути. Те отдавна не са сред нас. От тях са ни останали единствено пожълтелите страници на дневници, спомени и писма, показващи истинското лице на суровия войнишки живот и тежката цена на бойната слава. "Последната крепост" е историята на тези хора. Книгата проследява обсадата и щурма на Одринската крепост през Балканската война, така както бяха видени през очите на участниците - от затрупания в заснежените окопи редник до ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Като историк с голяма ерудиция и дълбоко аналитично мислене, Димитър Ангелов се стреми да бъде пределно обективен и почтен. Затова нарича споменаваните лица с истинските им имена, а не с инициали, както правят други съвременници, вероятно надявайки се, че няма да бъде разпознато точно охуленото лице. Димитър Ангелов разказва с вярата, че читателят може да си вземе поука и да не прави грешките, които са правели предшествениците му, а това би допринесло за общата творческа или обществено политическа атмосфера. ... |