"Всеки един от нас, който сам гради устоите на живота си, един ден неминуемо получава наградата... и докато четеш тези редове, може би в някой миг, в един образ ще откриеш и частица от себе си, защото понякога в живота, всички си приличаме. В един или друг момент, просто сме почувствали едно и също с теб... Едни стихове съм преживяла, други - не, но във всичко съм вложила късче от моята душевност. бих искала всички ние, хората по света, да станем още по-добри, по-чисти и по-светли. Да обичаме и да бъдем обичани!!! Приятно четене!" Силвия Венчиславова Вълчева ... |
|
|
Алексей Ремизов (1877 - 1957) е смятан за наследник на Достоевски. От 1923 г. до смъртта си живее в Париж, в емиграция. Автор е на демонологични повести, романи и разкази, на книги за народните приказки и апокрифни сказания. Тук специално място заемат записаните от него сънища, както и стилистиката на изумителните мистични рисунки, които ни е оставил. Изданието ще бъде от изключителен интерес за литератори, психолози, художници, фолклористи и религиоведи. ... |
|
|
"За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв - невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него - да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си "Три стръкчета нежност". Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с ... |
|
|
Първата книга на Дора Габе "Теменуги" се появява през 1908 година. Но няколко години преди това списанията "Мисъл", "Демократически преглед" и "Ново общество" поместват нейни стихотворни цикли, които са приети радушно от тогавашните законодатели на естетическия вкус около кръга "Мисъл". Най-благосклонна е оценката на Пейо Яворов, който в редица свои писма до Дора Габе ѝ дава ценни съвети и предлага редакторски поправки, стигащи почти до съавторство. В писмо от 30 юни 1905 година разсъждавайки върху няколко нови стихотворения на Дора Габе, Яворов отбелязва: " ... |
|
|
"През всеки час - на сън и свяс, въпрос един единствен ме смущава - Живея ли за Божията слава? Или в съблазън за бъдна казън аз сея сам всред слабите духовно и вдъхвам им дихание отровно?... Да бъдеш глух задрямал дух към Божието благодатно слово, то - смъртното ти ложе е готово!... И ден и нощ, и слаб и в мощ, въпрос един единствен ме смущава - Работя ли за Божията слава?" Димитър Петканов ... |
|
|
"През всеки час - на сън и свяс, въпрос един единствен ме смущава - Живея ли за Божията слава? Или в съблазън за бъдна казън аз сея сам всред слабите духовно и вдъхвам им дихание отровно?... Да бъдеш глух задрямал дух към Божието благодатно слово, то - смъртното ти ложе е готово!... И ден и нощ, и слаб и в мощ, въпрос един единствен ме смущава - Работя ли за Божията слава?" о. Димитър Петканов ... |
|
|
Стихосбирката Сияние е втора книга на авторката Силвия Венчиславова Вълчева."Посвещение към теб, скъпи читателю! Не е задължително ударите на съдбата да сломят духа ти! Може да си паднал, може да си изгубил пътя, може да е угаснала светлинката в теб... Но в един миг да се събереш частица по частица долу от земята и да се вдигнеш по-силен от всякога, събрал цялата мъдрост и мощ на живота и да тръгнеш да покоряваш върха! P.S. Твоят личен връх!" Амбиция Ако искаш непременно да успееш, не мисли непрекъснато за успеха. Положи труд и усилия, затвори за миг очи а когато ги отвориш, ще се окажеш на върха! ... |
|
|
Имаше едно момче и аз го обичах. Логан Франсис Силвърстоун бе моята пълна противоположност. Аз танцувах, а той си седеше кротко. Беше мълчалив, докато аз не спирах да говоря. Трудно се усмихваше, а аз не можех да се смръщя. В нощта, в която наистина видях тъмнината в душата му, не можех да отвърна поглед встрани. Двамата заедно бяхме наранени и някак си цели. Не бяхме един за друг и въпреки това се чувствахме привлечени. Бяхме звезди, прогарящи небесата, търсещи мечти, копнеещи за по-добро утре. Докато един ден не го загубих. Той развали всичко с едно прибързано решение - решение, което ни промени завинаги. Имаше едно ... |
|
|
"Поетичната колекция Предзимие. Избрано на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко ... |
|
|
Мисълта за тази неописуема среща, Господи мой и Боже мой, приповдига диханието ми и гърдите ми се разтягат в невероятния стремеж да станат като крилете на най-волната птица, летяща високо над тежките мъгли и над моралния упадък на настоящия човешки свят; тази свята мисъл е записана с невидими букви във вечните Господни писания, и всеки, на когото се даде да разчете духовните знаци, със сигурност остава завинаги при Господа, защото освободеният му дух го пази в праведност и в чистота, като му говори ден и нощ за Божията благодат и за великолепието на славното Божие царство. ... |
|
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
|
Историята на Франц Биберкопф е Възпитание на чувствата на дребния крадец. Най-екстремното, главозамайващо, последно и най-съвършено въплъщение на стария буржоазен bildungsroman, убеден е Валтер Бенямин, а Бертолт Брехт казва: "За същността на епическото съм научил от Дьоблин повече, отколкото от всеки друг.""Осъзнах, че чета Берлин - Александерплац по начин, който трудно може да се нарече четене - а по-скоро поглъщане, всмукване, изяждане с кориците. И тези изрази отново не дават точна представа за моя начин на четене, който опасно често не беше никакво четене, а по-скоро живот, страдание, отчаяние и страх.& ... |
