"Българска национална история" е многотомно издание на Българска академия на науките и изкуствата, респективно на нейния Научен център по българистика и Научния институт по българска национална история, и издателство "Абагар" - Велико Търново. Целта, която си поставяме с този труд, е да представим цялостно, пред широк кръг читатели и специалисти историци, хилядолетната история на днешните българи и техните предци - древните българи, траки и славяни, както и на създадените от българите могъщи империи - Стара Велика България, Дунавска България и Волжска България. Включването на историята на Волжска ... |
|
|
В книгата са обособени шест раздела: първият раздел - България под византийска власт (1018 - 1186 г.) разглежда настъпилите административни, стопански и социални промени, номадските нашествия, етническите промени и други прояви на външна заплаха, бунтовете и въстанията срещу византийската власт, бележещи опитите за възобновяване на българската държавност, както и духовния живот, книжнината и културата по време на византийското владичество.; вторият раздел представя Асеневци в периода 1186 - 1241 г. - възстановяването на средновековната българска държава от Петър и Асен, укрепването на царството при Калоян, България ... |
|
|
Радко Василев Радков е роден на 31 януари 1940 г. в гр. Търново. Отраснал в гр. Габрово, откъдето е семейството му. Започва да пише стихове на 7 годишна възраст. Завършил е Духовна семинария през 1959 г. в Черепиш и Класическа филология в Софийския Университет „Климент Охридски” през 1967 г. Работил е като редактор в издателство „Народна култура" (1966 -1972), като аспирант в Института по балканистика и като преподавател по класически езици във Великотърновския университет. Основател и главен драматург на Старинен театър. Един от най-талантливите български поети и драматурзи – автор на многобройни поеми (лирика и ... |
|
|
Доклади от научна конференция Велико Търново, 2010 г."Представяме на читателя третата книга с изследвания върху развитието на европейските институции на знанието в началото на Новото време (XV - XVІІ век), осъществени със средствата на философията, историята на науката и образованието, социологията, културологията и наукознанието. В тази велика епоха на социална промяна влиянието на хуманизма и новата социална динамика върху късносредновековните университети и академии, школи, научни и книжовни общества, довежда до един нов синтез, от който се раждат духовните основи на проекта за модерна Европа. В това колективно ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книгата от Проф. Валентин Ангелов на издателство "Абагар" разглежда темата за българското изкуство. ... |
|
|
|
|
|
Счетоводният анализ се преподава от проф. д-р Марин Димитров като научна дисциплина на студентите от магистърска програма "Счетоводство" - отначало в СА "Д. А. Ценов" - Свищов, а по-късно и понастоящем във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - Велико Търново. Той през това време натрупва знания за счетоводния анализ и разработва методи и процедури за извършването му от счетоводството на предприятията. Те стават съдържание на този научен труд "Счетоводният анализ", който проф. д-р ик. н. Марин Димитров разработва съвместно с доц. д-р Иван Андреев. Подходът на авторите, като едни от ... |
|
|
Владимир Страхилов е съдия в Районен съд Велико Търново, доктор по наказателно право и бивш хоноруван асистент по наказателно право в ЮФ при ВТУ Св. св. Кирил и Методий. В книгата са използвани като база и основа теоретични разработки, различни редакции на НК на Република България, други български, чуждестранни и международни нормативни актове, публикувана съдебна практика, трудове в областта на филологията, историята, философията. Обидата в българското наказателно право засяга културата на общуване, нарушава психическото равновесие на нейния адресат, предизвиква самозащита на усещането му за собствена значимост, ... |
|
|
Книгата, посветена на юбилейната 250-годишнина от завършването на "История славянобългарска", събитие, влязло в културната програма на ЮНЕСКО за 2012 година. То е опит да се защити една цялостна концепция за ролята на Паисиевия труд в процесите на духовно-просветна пробуда и възмога на Велико Търново и Търновския край. Тя - с така очертаните си широки времеви граници от Кованлъшкия (1783 г.) до Мерданския препис (средата на XIX в.), включила внушителен брой стигнали и нестигнали до нас текстове, има какво ново да ни каже, с какво да дообогати познанията ни за Паисиевото дело. ... |
|
|
Проф. Пламен Павлов, преподавател в Историческия факултет на ВТУ Св. св. Кирил и Методий, е автор на повече от петстотин книги, учебници, студии, статии, отзиви и рецензии в научната периодика, както и на стотици научно-популярни статии, публицистика, поезия. Публикува поредици от статии в списанията Будител и National Geographic - България, вестниците и сайтовете Труд, Фрог нюз, Дебати, Роден край (Одеса), Евро-чикаго (Чикаго), Трибуна (Скопие) и други. От 2003 г. води авторското предаване Час по България на Национална телевизия СКАТ, а през 2005 - 2008 г. и Студио История и култура на Радио Фокус. Сценарист и ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев. Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, ... |
|
|
"Войната между Руската империя и Отоманската империя (1877 - 1878) завършва с освобождаване на по-голямата част от земите, населени с българи, и възстановяване на българската държава. Затова в българската историческа литература тя е наречена Освободителна война. В руската и световната литература е възприет терминът Руско-турска война. В румънската книжнина я наричат Война за независимост, тъй като в резултат на нея румънската държава престава да е зависима от Отоманската империя. В сръбските и югославските източници войната в продължение на започнатата през 1876 г. Сръбско-турска война. Самостоятелното княжество ... |
