"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. ... |
|
Жул Ренар (1864 - 1910) е френски писател, поет, журналист и драматург, почетен член на Академия "Гонкур". Критиците го наричат "едновременно нежен и жесток" заради хирургическата точност и безкомпромисност на прозата му. Близък приятел на Анатол Франс, Алфонс Доде, Сара Бернар, Стефан Маларме, Сен-Пол Ру, Тристан Бернар и Марсел Швоб, той пламенно защитава Емил Зола по време на процеса "Драйфус", а в същото време вдъхновява творци като композитора Морис Равел да напише музика по изящните му миниатюри. Включените в настоящия сборник книги са част от задължителния курс по литература във ... |
|
Книгата съдържа текстове, свързани с: теренните изследвания; етноложките изследвания; интервюто в работата на антрополога; образованието като културен капитал; градската антропология; културната памет; децата на изселниците в Турция; ориентализма и неговите употреби; електронното обучение на антрополози; и други. ... |
|
Лекции по антропология В сборника се разглеждат въпроси, свързани с областите на науката антропология и границите и с другите науки. ... |
|
Книгата е образец на човешкия диалог с безкрайността на Вселената. Сигналите на любовта, красотата и резонанса с всичко тук и всичко там преминават през силния огън на сърцето и разума ѝ. Те е "ловец на надежди" и пазач на земните устои за сила и воля да бъде тук. И сега. Тя е новият живот, който ражда безброй вселени, и ги кара да треперят в съзвучие със земното щастие. В тази книга се изявява и тъгуващият "аз" на поета. Това са приливни вълни, чрез които Духът е укротен о брега на човешката същност. За да се върне отново в безкрая от радостни чувства и идеи, които носят отпечатъка Му. Днес. И ... |
|
"Понякога ловците на глави забравят, че главите, които преследват, могат да мислят. Не знам дали моята глава мисли по-ефективно без коса, но във всеки случай поне успя да вкара ловеца в капана..." Из книгата Запознайте се с Рогер Браун, който работи в компания за подбор на човешки ресурси. Рогер има и други интереси: обича изкуството и хората, колекциониращи картини. Те му осигуряват допълнителен доход и възможността да угажда на красивата си съпруга, защото втората специалност на Рогер е кражбата на скъпи платна. Неочаквано в играта се намесва брутален бивш командос с красноречивата фамилия Граф, бивш ... |
|
"Книгата с есета на Иван Гранитски е важна за развитието на новия тип критическа мисъл, защото тя е написана не от "художествен", а от литературен критик. Освен всичко друго и от активен играч на галерийната сцена, защото именно той организира изложбена зала в издателство "Захарий Стоянов", която води изключително напрегнат живот. Подборът на художниците, които представят свои изложби тук, се извършва от самия него. Това несъмнено е начин на влияние върху развитието на изкуството у нас, тъй като реално помага за поддържането на определени тенденции в него."Иван Маразов ... |
|
Ловците се превръщат в плячка. Когато Каси Хобс се присъединява към програмата на Надарените към ФБР, има една-единствена цел – да разреши убийство то на майка си. Сега обаче всичко, което си мисли, че знае за заветната нощ, е подложено на съмнение. Хората, които държат истината в плен, са по-могъщи и опасни от всичко, с което Надарените са се сблъсквали досега. И докато Каси и екипът правят всичко по силите си, за да разкрият тайните на организация, убивала хора поколения наред, те се оказват в надпревара с времето. Труповете се увеличават и Каси, Дийн, Лиа, Майкъл и Слоун трябва да решат на какво са готови за случая – ... |
|
"Разказите на Мариана Царкова са изкушаващо блюдо с коктейлни хапки, всяка със собствен неподражаем вкус – майсторски са съчетани сладко и горчиво, кисело и солено, люто и благо, като нито едно от усещанията не надделява над другото, а всички се преплитат в прелестна хармония. Сборникът носи белега на лично преживяното, на връщане в миналото, когато човек неизбежно се потапя в самия себе си и се вижда оголен, както е невъзможно да го види никой друг. Мигът на равносметка – тази книга е точно това – е лишен от остър драматизъм, той е просто цивилизовано "Чаено парти", на което са поканени всички предишни и ... |
|
Дванадесет младежи. Самотен остров. Три предмета, които могат да вземат със себе си. И безброй камери, които ги наблюдават... Реалити без телевизионни зрители, предназначено единствено за участниците и... продуцента... Може ли една изтеглена карта да те преобрази в Жертва или Похитител? "Бих могла да избягам. И до днес тази мисъл ми минава често през ума. Можех тайничко да се отдалеча от групата, имаше достатъчно възможности. Но дали с това щеше да се промени нещо? Щеше ли проектът да бъде прекратен? А може би нямаше да бъде пролята кръв? Безсмислено е да си задавам тези въпроси. Разумът ми го разбира. Но въпросите ... |
|
"Да говорим правилно е лесно, четейки нещо интересно! На забавлението в отбора сме с животни и хора!" "В тази книга вашите деца ще се насладят на игриви стихчета и поеми, провокиращи въображението и мисълта. Главните герои тук са животни и хора, занимаващи се с присъщи и неприсъщи за вида им дейности, а мое вдъхновение бяха лъчезарните, млади човеци - изобретателни, любопитни за света и копнеещи за забавления. Съвременният свят ни завихря в калейдоскопа на електронните медии и приложения, поднасяйки ни информацията наготово. Все по-рядко ни се налага да изследваме сами, да анализираме и да стигаме до ... |
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |