Третото огледало е сборник с разкази на Жан Соломонов. Авторът е познат на читателите с книгите си Вкусът на унгарската целувка и Битпазарът на надеждите, както и с дългогодишната си работа като журналист и преводач. Жан Соломонов започва да пише още като ученик за вестник Средношколско знаме и списание Родна реч. По-късно работи във вестниците Вечерни новини, Народна култура и Демокрация. Житейският му път преминава през България и Франция, през журналистиката, литературата, срещите с различни човешки съдби – опит, който намира отражение в творчеството му. ... |
|
|
Някои съвпадения между безпокойството на българската интелигенция в периода между двете световни войни и това на днешните хора на ума в нашето общество съзрях и посочих в моята книга за модерните българи. Преминавайки през идеята за нов текст, посветен на съвременните безпокойства на българската интелигенция, осъзнах, че трябва преди това да направя възможен разказа за собствените си мисли и чувства, които са свързани със социума, т.е. за някакъв собствен опит. Струва ми се, че разказ в стилистиката на мемоара е вероятно и любопитен, и в някаква степен важен за определени кръгове в българското общество. Дълго време ... |
|
|
Едън път. Две коли. Една съдба. Неочакван сблъсък в насрещното променя изцяло живота на Мая и Генади. В отчаян опит да спасят дългогодишния си брак, на път за среща с психолог двамата се изправят пред неподозирана златна възможност – да предотвратят капитулацията пред битовизмите, скандалите и опитите да промениш другия на фона на измамените си кариерни мечти. Но между това, което са били, и това, в което са се превърнали, стои въпросът „Може ли любовта да се върне, след като сме свикнали не да обичаме, а да се нараняваме?“ Във вихър от неочаквани премеждия, с голяма доза неподправен хумор, но и до болка искрен, „Любов ... |
|
|
Тези, които живеят по-далече от него, го наричат Хоризонта, понеже слънцето се показва над него сутрин и се прибира отзад вечер. Други му викат Оградата, сякаш е вдигнат да пази добитък от хищници, но не се наемат да определят те самите от кои са. Започва по острието на планината и свършва до самия бряг на реката, след като е разчленил на две равни половини града, и слава богу, повтаряха си жителите, че самите те решиха да го вдигнат. Зидът е спасение. Зидът е равновесие. Оттатък не е нормално като отсам, това е ясно за всеки и от двете страни, и точка."Историите на Бимбалов са като да отвориш отдавна залостен ... |
|
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
|
Жесток атентат срещу разследваща журналистка наелектризира политическия живот в страната. Любовна интрига свързва Президентството и империята Булгартабак. Ясновидец прозира тайните на могъщ олигарх, а журналист залага бъдещето си на карта. Две Българии – видима и невидима, са побрани в интригуващ разказ, обхващащ ден и половина от живота във властта. Води се мистична борба, в която демоните се оказват по-силни от разузнавателните служби. Безплътни същества проникват в тайните на държавата. Залогът на пръв поглед е политически, но битката е за човешките души. Още един роман на Георги Тенев, изпълнен с пророчества. ... |
|
|
За емоционалната и духовна подкрепа в живота на всеки! Наричат Едит Ева Егер "Ане Франк, която оцеля". В Балерината от Аушвиц тя разказва историята си такава, каквато е - болезнена, истинска и изпълнена с надежда. История за отнето детство, за ужаса на концлагера Аушвиц и за невероятната сила на човешкия дух. След световния успех на Изборът, където доказва, че човек може да не бъде жертва на миналото си, авторката се обръща към младите: за да завещае любовта си към живота на следващите поколения; за да остави спомена за едни времена, които никога не трябва да се повтарят. Като психолог и човек, ... |
|
|
"Здравка Евтимова е авторка с извънмерен талант да описва човечността, скрита в нас. Най-четената и обичаната в страната си. Може би е време автор от България най-накрая да спечели Нобеловата награда за литература." laSexta (Испания) "Тя е голям майстор на късия разказ и успява с няколко изречения да въвлече читателя в нечия съдба, като най-често го прави чрез недоизказаностите и премълчаванията […] Езикът ѝ е поетичен и богат на образи, видимо повлиян от микрокосмоса на автори като Алис Мънро." Олга Хохвайс, Deutschlandfunk Kultur, Studio 9 "Евтимова с лекота съчетава фантастичното и ... |
Книги 
