Списание "Национална сигурност" е независимо научно издание в областта на сигурността и отбраната. Българите сме носители на древен ген и древни традиции, но днес ние сме във финансова, демографска и културна криза, която влияе на всички аспекти на националната сигурност на България. Списанието "Национална сигурност" се опитва да покаже всички гледни точки влияещи на тези процеси и ще бъде интересно за всички родолюбиви българи. В рубриките на настоящия брой ще намерите отговори на въпроси, като: вътрешнокорпоративните проучвания в светлината на защитата на личните данни; Европейската отбрана; ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Вече минах 80... Не съм допускал никога, че е възможно. Право да си кажа, малко се срамувам, защото винаги съм смятал, че поетите трябва да си отиват млади и такива да бъдат запомнени. Ама на! Съдба! Оказа се, че не е чак толкова лошо да навлезеш и в последната възраст - третата или четвъртата... Тогава те обхваща паниката от малкото време, което ти остава, и бързаш да наваксаш всичко пропуснато. Кога съм писал толкова много стихотворения... За последните три години - около 250. А през тези три години претърпях четири операции и оживях. И съм ужасно амбициран до дупка да правя това, на което все още съм способен - ... |
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
"Камбаната" се родее с романа на Георги Божинов "Калуня-каля" - същите потресаващи картини на насилие и жестокост, същото изострено чувство за справедливост, страст в любовта и първично усещане за природата. И един нов Калуньо се появява в лицето на бившия затворник Вено - защитник на слабите и беззащитни българи в уж свободна България. По ирония на съдбата точно на него се пада жребият да бие тревожната камбана за спасение. "Дойде време камбаната да спасяваш, момче - каза поп Васил. - Чуваш ли! Камбаната! Като Варава да идеш на кръста, но сам да се възкачиш на него, Господ в сърцето си да ... |
|
Будителите на българския народ са тези духовници, творци и държавници, които повече от хилядолетие са развивали и защитавали българската духовна и национална независимост. На великите будители от Възраждането, които са създали съвременния български език и култура, е посветена тази книга. ... |
|
Недялко Славов представя на читателите сборник с пиеси под провокативното заглавие „Борса за трупове". ... Последното бягство на Дон Жуан: В света на тотална феминизация легендарният любовник търси своето място под слънцето. Преследван от жените, прекосява континенти и океани. Дали ще може да намери миг покой, дали ще стигне някога до спасението. Бялата дама: Стереотипите са превзели и последните интимни пространства на личността. Марионетни жестове, автоматизирани реакции, реплики от телевизионни реклами. Едно семейство на XXI век, в което традиционните ценности те съществуват. Едно общество, в което абсурдът е ... |
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
|
"Когато реших да събера на едно място цялата си лирика - още от първите опити в ученическите тетрадки, та чак до последните издадени стихосбирки, съвсем не подозирах, че всъщност съм написал повече от хиляда стихотворения. Не се наемам да ги преброя с точност. Защото въпреки трайните ми увлечения в театъра, в режисурата, в композирането и пеенето, Поезията е тази, която упорито ме е преследвала и не ме е напускала никога. Докато събирах стихотворенията си от 15-годишен досега, когато съм на 85, аз преживях отново целия си живот. Колко имам още - не знам и не искам да знам." Недялко Йорданов ... |
|
Само, само Самуил е илюстрирана детска стихотворна поема на Недялко Йорданов. Тя разказва за приключенията на Самуил - пълен отличник в училище, който обаче има друга страст - футбола. Една случайност му дава шанса да играе в националния отбор и след поредица от премеждия и неочаквани обрати малкият талант носи слава и почести за родината. Ала това не го главозамайва. Той знае къде е скрита истинската сила на всеки спортист, затова открива новото си призвание... Всички тези приключения са разказани с майсторските рими и ритъм на най-обичания български поет и с неподражаемия му усет към детските сърца. ... |
|
От авторът на "Камбаната". ... Новият роман на Недялко Славов - "Пиафè", е книга за трагизма на любовта в нашия все по-абсурден свят. В неговото мото: "Това сме ние - цялото човечество, решено с първата му формула - жена и мъж, които идват - жена и мъж, които си отиват", е кодът на връзката между двамата герои Крис и Зара. Романът е шоков, шеметен и безмилостен. Авторът на "Камбаната" отново е верен на себе си да разсъждава мащабно и провиденчески над големите теми на съвремието ни. "В литературата е важно да си единствен, а Недялко Славов е избрал точно този път!" ... |
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |