Илюстрации: Свобода Цекова. ... "Слоновете пиеха вода; жирафите хрупаха листата на най-високите магнолии; хората, които пресичаха моста, им хвърляха банани, подхвърляха ананаси във въздуха и вкусни златисти кифлички, пълнени със сладко от дюли и рози, защото маймуните ги обожаваха." Из книгата Вирджиния Улф (1882 - 1941) е родена под името Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е важен представител на модернизма в литературата. Най-известните ѝ творби са романите "Мисис Далауей", "Към фара" и "Орландо". Има две истории за деца - "Пердето на бавачката Лъгтън" и " ... |
|
|
Забраната на ислямските забрадки във френските обществени училища. ... В най-новата си книга, чието българско издание се появява едновременно с американското, именитата историчка, Джоан Скот, за пореден път изследва начините, по които различието създава проблеми за практиките на демокрацията - този път е контекста на дебатите по повод забраната на ислямските забрадки във френските обществени училища. ... |
|
|
Една сутрин репортерката Брит Шели се събужда до Джей Бърджис, детектив от полицейското управление в Чарлстън. Младата жена почти не помни как се е озовала там, но тези притеснения остават на заден план, когато разбира, че Бърджис е мъртъв. Джей и още трима от колегите му са се превърнали в местни герои преди пет години, когато проявяват изключителна смелост при голям пожар в полицейското управление. Те рискуват живота си, за да изведат хората от горящата сграда. Рейли Ганън е назначен да разследва причините за пожара, но не успява да доведе случая докрай. Последствията от една бурна и безпаметна нощ преобръщат живота му ... |
|
|
Тази книга е за хората, които обичат операта и биха желали да научат нещо повече за нейния вътрешен свят. В нея са споделени размисли, случки, изстрадани мигове и творчески празници от превъплъщенията в тридесет и четири роли на оперната певица Галя Йончева. В първата част - "Изповед за операта", се разказва за личността на оперната певица и предизвикателствата, които тя трябва да преодолее, за сцената, публиката и успеха - спътници при всяко изпълнителско изкуство, за това как се изгражда образът. Открехната е завесата пред творческото търсене по време на репетициите и динамичния живот на спектакъла. Във ... |
|
|
Защо няма нито стих, нито песен за малката любов - всичкото за голямата? Щом има голяма, сигурно има и малка - никой не казва дума за нея. Може би именно тя крепи света, след като голямата трае от ден до пладне? Петимен съм за една малка, мъничка любов, невъзпята в стихове, но жива до края. Къде ли отиват отминалите дни? Дали се съхраняват някъде в твърдия диск на времето, или са като капещите листа на старата дюля: последното, в което се превръщат, е мек есенен килим. По който ще заглъхнат последните стъпки на битието ни - дните, седмиците, месеците и годините на нашия живот... ... |
|
|
През 1948 г. не повече от двайсетина успенци извършват апостолското си служение в България, след като ужасяващият комунистически режим е прогонил всички чужденци от страната. Всичко е подготвено още тогава, за да започнат преследванията срещу малобройната католическа общност, обявена за враг номер 1 на режима. Отец Камен, отец Йосафат, отец Павел... Само три имена от същата тази общност. Какво знаем за техния арест, за тяхното мъченичество, за жестокия им процес? И кой би могъл да се усъмни, че те са екзекутирани на 11 ноември 1952 г., след като са били обвинени като "шпиони и заговорници, които са искали да ... |
|
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
|
Това е последната книга от поредицата "Зад завесата". Предишните "Зад завесата на соца", "Зад завесата на прехода", "Зад завесата на демокрацията" разказваха за стръмния път, който извървяхме - от провалилия се социализъм към мечтания капитализъм, за да попаднем накрая в лапите на мафията. В тази книга основният въпрос е: Кой? Кой стои зад всички тези завеси? Кой е Големия брат? Защо режисьорите на световния спектакъл допуснаха нашите кукловоди да ни поведат точно в тази посока? Дали не им е по-удобно да ни управлява свирепа, но организирана и послушна престъпност, вместо мекушави, ... |
|
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
|
|
В тази книга авторът събира своите най-ярки спомени от детството и юношеството си по време на социализма в България. През погледа на едно дете оживяват улиците на стария квартал, игрите в двора на училището, гласовете на близките и малките съкровища - от изписаните тетрадки до спуканата топка с прякор. Това е лично пътешествие назад във времето, към един свят, който вече не съществува, но живее в паметта. С искреност и носталгия авторът напомня, че домът не е само мястото, където живеем, а онова, което остава в нас - със спомените, приятелствата и детските мечти."Тази книга с епизоди от моето детство, прекарано на ... |
|
|
В дългоочакваното продължение на "Лагерите на смъртта Гулаг", уважаваната журналистка Ан Апълбаум прави нов проникновен прочит и дава убедително обяснение на събитията, довели до завладяването на Източна Европа от комунизма след Втората световна война и до чудовищното преобразяване на хората, попаднали в неговия плен. Създадени под натиска на Сталин и тайната му полиция, комунистическите режими в Източна Европа променят коренно всекидневието на хората. Като проучва задълбочено нови данни от източноевропейските архиви, интервюта и лични изповеди, публикувани за първи път, Ан Апълбаум пресъздава със смразяващи ... |
