Ако искаш мир, готви се за война. От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, за идеи, за вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им - Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена ... |
|
|
Характеристики: размери: 140 x 100 cm; пластмасови лайсни и винил. ... |
|
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... Спомени и бележки от сръбско-българската война 1885 година от запасния подполковник Стефан Иванов Кисов - издадена за първи път от печатницата на Ив. К. Цуцев в София през 1900 г. Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877 - 1878), български офицер, полковник, командир на II-и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885). Роден на 15 ноември 1861 г. в Болград, Обединено княжество Влашко и Молдова; Починал на 14 ноември 1915 г. в София, Царство България и е погребан в Централни софийски гробища, София, Република България. ... |
|
|
Характеристики на картата: ламинирана с лайсни; размери: 175 x 107 cm. ... |
|
|
Характеристики: географска мрежа; хидрография; територия на България след Съединението и територии на съседни държави, представени чрез фоново оцветяване върху сенкорелеф; територия, отстъпена на Османската империя според "Топханенския акт", представена чрез щриховка; райони на съсредоточаване на българска и сръбска войска; държавни граници; граница на Княжество България и Източна Румелия според Берлинския договор; път на българския княз Александър I Батенберг; военни действия; сражения; митинги и демонстрации в подкрепа на движението за съединение; столици и градове; местни тайни революционни ... |
|
|
Пленническият въпрос от войните на България 1885 - 1918 г. ... Монография разглежда въпроса за пленените българи от Сръбско-българската война от 1885 г., Балканските войни от 1912 - 1913 г. и Първата световна война 1915 - 1918 г. Участието на България в тези войни довежда до попадането на българи в неприятелски плен. Наред с военнослужещи от Българската армия в плен попадат и цивилни лица, български граждани, които са третирани от неприятелската държава най-често като военнопленници - охранявани и транспортирани заедно с пленените военни. Изследването разглежда попадането и положението на българите в плен, завръщането им ... |
|
|
Неграмотен сръбски овчар в средата на XIX век предсказва с изумителна точност и стряскащи подробности Сръбско-българската война, конфликтите на Балканите, революцията в Русия и политическите убийства през двадесетото столетие, появата на нацизма и победата на СССР във Втората световна война. Пророкува също и още стотици други регионални и глобални събития, които неизменно се случват до последния детайл вече повече от век след времето, в което е живял. Кой е този неук селянин? Нарича се Митар Тарабич, роден е и прекарал целия си живот в с. Кремна, Западна Сърбия. Необикновената му дарба да вижда в бъдещето идва по също ... |
|
|
Съединението е един от познатите и героични епизоди в новата българска история. На 6 септември 1885 г. войските на ген. Данаил Николаев установяват контрол над Пловдив и свалят от власт генерал-губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Така автономната провинция се присъединява към Княжество България, а този политически акт е защитен два месеца по-късно в Сръбско-българската война. Общата хронология на събитията е добре известна на всеки любител на историята и като че ли към нея трудно може да се добави нещо ново. Съединението. Дипломатическата битка за България е книга, която разглежда един от най-важните моменти ... |
|
|
Капиталният труд на полковник Александър Ганчев съдържа четири книги: Сръбско-българската война; Балканската война 1912 - 1913 г.; Междусъюзническата война 1913 г.; България в Първата световна война. Как България е воювала за националното си обединение със своя политически и военен потенциал, научаваме от фактите и анализите, представени от един от най-добрите български военни историци и публицисти между двете войни, пряк свидетел и участник в събитията. Историята на последната война на Третото българско царство - участието във Втората световна война - Александър Ганчев не написва. Той е убит веднага след ... |
|
|
"Писма от войната" е първата оригинална батална книга в българската литература. Написана от един от бележитите български пълководци - Стефан Тошев, тя смайва с автентичния си език и рисува една реалистична картина, в която героизмът среща ужаса на войната. Сръбско-българската война заварва Стефан Тошев като капитан и командир на Трънския отряд. Още на 3 ноември Тошев влиза в бой с настъпващите сърби и успява да ги задържи, но получава заповед да отстъпи. Преживяното го тласка да стане автор на десетки бойни спомени, събрани и издадени 3 години след края на военния конфликт. В тях читателят ще прочете ... |
|
|
"Войната между Руската империя и Отоманската империя (1877 - 1878) завършва с освобождаване на по-голямата част от земите, населени с българи, и възстановяване на българската държава. Затова в българската историческа литература тя е наречена Освободителна война. В руската и световната литература е възприет терминът Руско-турска война. В румънската книжнина я наричат Война за независимост, тъй като в резултат на нея румънската държава престава да е зависима от Отоманската империя. В сръбските и югославските източници войната в продължение на започнатата през 1876 г. Сръбско-турска война. Самостоятелното княжество ... |
|
|
В тази странна романтично-приключенска история, прототип за чийто главен герой е Иван Вазов, България е изгубила Сръбско-българската война, София е обсадена от чужди войски, държавността е в развалини и на карта е заложено всичко, за което поетът, писателят и публицистът Йоан Вазев води неравна всекидневна борба като редактор на столичния Глашатай. А когато в утринта на 19 май 1887 година в столицата влиза новият австрийски градоначалник и безцеремонно започва да се разпорежда с видната софийска общественост, Вазев и неговата красива възлюбена Венера Добронравна нямат друг избор, освен да направят всичко възможно да ... |
