Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е обезобразен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в ... |
|
|
Настоящото съчинение на проф. Фотев е фундаментално преосмисляне на модерната социология като полипарадигмална наука. Професор Георги Фотев е автор на голям брой научни публикации, някои от които на чужди езици (в петнайсет страни). Публикувал е книгите: "Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер" (1979), "Принципите на позитивистката социология" (1982), "Социална реалност и въображение" (1986, 1996 - на гръцки език, 1996 - второ издание), "Гражданското общество" (1992, 1996 - на гръцки език), "История на социологията" в два тома (1993), "Другият ... |
|
|
Човекът е питащото същество. Въпросът е търсене на смисъл. Смисълът е скрит. Той се показва на светло благодарение на тълкуване (интерпретация) и разбиране. Тази книга е дълъг път, по който авторът върви, загрижен за съучастието на доброжелателния и питащ се читател. Предпоследната глава е посветена на това, което ни е най-близко, но и най-мъчно за разбиране - смисъла на човешкия живот. А биографията на човека е вписана в историята - затова и се обръщаме към въпроса за смисъла и края на историята. ... |
|
|
Положителни или негативни, ценностите владеят човешкия живот. Така е от раждането до смъртта. Хората загърбват едни ценности, но се изправят пред други. Ценностите се обезценяват, но тогава идва нихилизмът и светът се озъбва от всички страни с негативни ценности. Настъпва криза на ценностите и пътят за излаз от нея е преоценката на всички ценности. Професор Георги Фотев е изтъкнат български социолог с международна известност. Той е автор на голям брой научни трудове. Има публикации в над 15 страни. Чел е лекции в редица чуждестранни университети. Член е на Европейската академия на науките и изкуствата и на други ... |
|
|
Разтърсваща книга за преживяната реализация на комунистическата утопия в България. Вместо очаквания в началото "цъфтеж на пролетта", настъпва "една дълга полярна нощ на леден мрак и сурови изпитания" (по думите на Макс Вебер ). Изграждането на тоталитарната машинария е в два паралелни свята ‐ на възторг и терор. Следствените изтезания и баналността на злото "приключват", когато тялото предава душата и сияйното бъдеще все повече се отдалечава... В края на краищата настъпва имплозията на системата. Господарката на живота и смъртта се загубва в дългата нощ... Проф. Георги Фотев е ... |
|
|
В раздел Първи на книгата - „Дилеми на модерността“, се разискват принципни и широкоформатни аспекти на модерната епоха. Възникването и развитието на модерността е свързано с дълбоки легитимизационни проблеми. Втори раздел „Деконструкция и нормализация“ включва шест глави, в които се разглеждат ключови аспекти на разпадането, деконструкцията на тоталитарната система най-вече в България, проблемите и пречките на прехода към демокрация. Третият раздел на книгата - „Памет и власт“, е продължение на теми и развитие на проблеми от предходните два раздела, като се акцентира върху устойчивата конститутивна роля на етничността и ... |
|
|
Авторът на "Диалогична социология" проф. Георги Фотев изследва в настоящата си книга ключови проблеми на дисциплинарното знание в късномодерната/постмодерната ситуация. Разграничават се монодисциплинарни, интердисциплинарни и мултидисциплинарни науки, които образуват цялостната картина на съвременната наука. Монодисциплинарността е нож с две остриета. На едното острие се дължи прогресът (постиженията) на модерната наука, а поразяващото острие поражда опасна фрагментация на знанията за света, както и забрава на началото и смисъла на научното знание. На това се дължи критицизмът и нихилизмът към ... |
|
|
Строга наука означава чиста наука. Отъждествяването на строга и точна наука е неправилно. Социологията е строга, но не се отнася към класа на точните науки, каквито са формалните науки, като математиката. Науката бива строга, синкретична, хибридна, квазинаука, наукообразна имитация или нещо подобно. Социологията е строга наука, когато остава в своите граници и избягва да се занимава и решава проблеми в други дисциплинарни полета. Социологическият империализъм е загърбване на научната строгост. Границите на социологията са подвижни, тъй като тя е полипарадигмална наука. ... |
|
|
"Но сърцето е обиталище и на омразата. Любовта е положителна, съграждаща и животворна. Омразата е отрицателна, разрушителна и смъртоносна, Радостта е пълнота и момент на съвършенство. Човек има това, което е искал. Споделената радост е умножена радост. В самотата не са нужни думите с техните физически трептения и звучене. В самотата тишината ни казва всичко. Безразличието към себе си е нещо повече от самота, нещо повече от отчаяние, нещо повече от погнуса, нещо повече от нетърпимо страдание, нещо повече от ресантиман и т.н. То е пълна загуба на себе си. Безразличният си казва, че се е провалил тотално и не се ... |
|
|
Политиката се преживява по най-различни начини от хората и отношението към нея варира от отвращение и пълна индиферентност до изпепеляваща страстна въвлеченост. Живеейки в политическия свят, хората си изработват всекидневни представи, според които политическото изглежда като самоочевидно и добре познато. Критическото рефлексивно мислене обаче е в състояние да схване политиката като фундаментално условие на обществото, а оттам се стига и до разбирането на същността и съществуването на човека като политически определени. Всички линии на анализа в настоящата книга се пресичат във вечния проблем за смисъла на политиката. Този ... |
|
|
Човечеството е разтърсвано от многомерна несигурност. Все повече се налага впечатлението, че несигурността става перманентна. В центъра на вниманието са екзистенциалната, социалната, политическата, икономическата, глобалната и други основни разновидности на човешката несигурност. Авторът изследва фундаментални условия на човешката несигурност и главни форми на нейната проява и преживяване. Феноменът се разглежда в светлината на новата наука за хаоса и комплектността, в контекста на рисковото общество/свят, от гледна точка на катастрофичното съзнание и в условията на типовете кризи. Специално внимание е отделено на ... |
|
|
"Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене." ... |
