"Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш е дебютната ми стихосбирка, която беше издадена през 2018 г. с издателство. Днес имам възможността да я преиздам сама, което ме прави много щастлива. В новото издание са премахнати някои текстове, а други са добавени за първи път. Оформлението и дизайна също са различни." Цвета Тодорова "Думите на Цвета са от онези по-топли неща, които могат да ти се случат. Болезнената ѝ откровеност и бягството от многословието успокояват. Навярно поучила се от миналото, тя внимава да не хаби думите си лекомислено. А честността пред себе си винаги е правилния път към ... |
|
|
Людмила Балабанова е завършила Техническия университет в София, където работи като преподавател по компютърни системи. Публикувала е четири книги с поезия: "Драскотина от звезда" (1992); "Светулката знае..." (1996); "Песен на щурец. 33 хайку" (2002); "Храна за луната" (2004), "Прашинки в слънчевия лъч" (2007). През 2003 г. изнася доклад и чете свои хайку стихотворения на Втората конференция на Световната хайку асоциация в гр. Тенри, Япония. ... |
|
|
"Когато четем внимателно лирическите видения на Николай Майсторов открояваме няколко важни и характерни особености. За разлика от тежките заредени с апокалиптични послания и трагически предчувствия творби на Маестрото от мега-проектите "Сътворението" и "Апокалипсис сега или винаги" поетичните текстове на този автор демонстрират ефирен рисунък. Майсторов полага думите върху белия лист тъй внимателно и нежно, сякаш го е страх да не се счупят, като че ли подрежда прозирни фарфорови статуетки върху люлееща се основа. Тези стихотворения са писани, очевидно, в продължение на няколко десетилетия, те са ... |
|
|
"В тази книга природата по особен начин се разтваря в човешките емоции, в картините, които се рисуват, в начина, по който се вижда, в начина по който - образно казано - се диша. Затова, без да е декларативна и ангажирана, книгата по фин начин може да бъде отнесена към едно писане, което има съзнание за значимостта на природата за човешкото. Когато една поезия очуднява всекидневието и знае, че денят е художникът днес, то тя със сигурност има какво да каже и покаже на своите бъдещи читатели." Амелия Личева "Основният герой на тази стихосбирка е любовта с главно Л, която се стоварва върху нас двойна като ... |
|
|
"В тази книга нямаме намерението да убеждаваме никого в истинността на описаните или на конкретните събития. Защото не това е нашата цел и този, който подхожда с предубеждение към нея или търси сензацията, която предизвикват чудесата, по-добре да не продължава да чете по нататък. Пишем с убеждението, че най-масовата религия в света, която съществува повече от 20 века винаги е балансирала много между езотеричното и екзотеричното и това винаги ще я поставя сред най-уникалните постижения на човечеството вдъхновени от Бога. Пък, който има уши нека слуша!" Из книгата Марин Бояджиев е роден в с. Мурна, сега ... |
|
|
Има моменти от човешкия живот, които наричаме кръстопътни, защото в миг на прозрение или по ирония на съдбата забравяме самоувереността си на успешни хора и ни обзема внезапно усещането за изгубеност. И тогава съзнаваме, че "ние сме се подвели / егоистично да ловим моменти на тясно, а хоризонтът далечен не стига / в на мнозина мечтания свят", за да изберем нов път и посока. В подобни критични житейски ситуации се нуждаем от находчивостта на онзи приказен герой, който успява да превърне великана човекоядец в мишка. Или от мисълта на философа, която да ни преведе през противоречивия свят. Или от дарбата на ... |
|
|
"Посвещавам, с цялата ми обич - на героите на моето детство! На мама и татко, на доброто ми дете, на моите чудни баби и дядовци, на скъпите ми сестри, на ангелите, които не спират да ме спасяват, на животините, които решиха да ме обичат, и не на последно място -на приятелите, които ме подкрепиха и които продължават да бъдат до мен, въпреки ужасния ми характер! На всички вас, които държите сърцето ми в пазвата си!" Валентина Григорова "Валентина Григорова, която за по-кратко нарича себе си Вал (и аз така се обръщам към нея) притежава онзи етно - бийт стил, който е неформален, напрегнат, скандален и краен. ... |
|
|
Съвсем други неща Да кажем, така е по-лесно: Ако захвърля часовника в снега стрелките му за теб ще рият времето на купчинки безследно време. Но сега и то ме отминава, наказва ме като изминат път напразно. Не съвсем, не винаги. Не днес, но някога готов ще бъда след теб навярно да приема останалото време за живеене като оставащото време за живот, като оставащо ми време. Сега живея сред отломки изоставени последици. И пиша своите мечти до теб в снега. А вятърът чете и ги събира. И сигурно до теб ги праща. А вятърът е неуморен пощальон - чука по вратите ни и тръгва без да съобщи. И затова излизаме сред зимата смутени, ... |
|
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
|
"Последният Буенос Айрес е книга за войната, която отдавна е прекрачила видимите си граници и е нахлула навсякъде в нашия свят - дори и в най-интимните му пространства. Тя раздира нашите защити, свлича илюзиите ни като ненужна дреха, вмества се в нас и ни превръща в свои убежища, влече ни от ада през ада към ада. Това е апокалиптична книга, която се опитва да прогледне отвъд апокалиптичното, трагична до мозъка на поетичните си кости, но и яростна дотолкова, че не допуска трагичното да се утаи в униние и меланхолия. Книга, която завихря времената, успоредява нашето днес с палеозоя и мезезоя, и напук на всички ... |
|
|
Четвърто издание. ... "Любомира Видева е името на младия човек, когото ще се радвате, че четете. Тя говори от свое име за нашите тайни, за безсилието да признаем силата, която притежаваме, и да продължим напред именно с нея, в изучаването на изкуството на Живота." Симеон Аспарухов "Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си. Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните Сюжети са символи на раждането и умирането във всеки нов ... |
|
|
Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов. ... Трагедията на Първата световна война отнема живота на един от най-талантливите ни и обещаващи поети - Димчо Дебелянов. Неговата преждевременна смърт се превръща в непрежалима загуба за българската литература. Впоследствие за изучаването на творчеството и загадъчната същност на поета ще бъдат посветени немалко книги, сред които се откроява една. Бездомник в нощта от Владимир Русалиев е своеобразен очерк за изпълнения с трудности и скърби живот на Димчо Дебелянов. Отпечатано за първи път през 1936 година, изданието разкрива сложната личност на поета, връщайки читателя в ... |
