Последният Буенос Айрес. Поезия

"Последният Буенос Айрес е книга за войната, която отдавна е прекрачила видимите си граници и е нахлула навсякъде в нашия свят - дори и в най-интимните му пространства. Тя раздира нашите защити, свлича илюзиите ни като ненужна дреха, вмества се в нас и ни превръща в свои убежища, влече ни от ада през ада към ада. Това е апокалиптична книга, която се опитва да прогледне отвъд апокалиптичното, трагична до мозъка на поетичните си кости, но и яростна дотолкова, че не допуска трагичното да се утаи в униние и меланхолия. Книга, която завихря времената, успоредява нашето днес с палеозоя и мезезоя, и напук на всички ценностни сривове въздига любовта като единствена противоотрова на безнадеждно отровения от собственото ни битие свят. С третата си стихосбирка Георги Гаврилов ни поднася своя убрус, въплътил през Христовия образ величието и паденията на разпадащата се цивилизация. През неговите стихове виждаме как болката, съсякла като с меч времена и пространства, може да утоли нашата жажда за истинност; как ако вдигнем лице и наистина погледнем небето, може би ще поемем и последните глътки свеж въздух - там, в последния Буенос Айрес. Нищо, че две отрицания рамкират неговото сурово и дълбинно верую: "свободата ни не е спасение" и "спасението ни не е свобода"."
Едвин Сугарев

"Внимание, вратите се отварят.

Тези думи са предупреждение. Тази книга е предупреждение. Последният Буенос Айрес е вълшебен предмет в ръцете на читателя - детска катерушка, кръст или вечност. Формата се променя непрекъснато. Защото, както Георги Гаврилов отбелязва, нищо на света не е достатъчно / затова светът продължава. В такава поезия не съществува нищо сигурно и парадоксално, нямаме друга опция, освен избраната от автора за нас.

А тя е тук, за да ни покаже ненатрапчиво абсолютната дисфункционалност на тази реалност, като ни подава ръка, а не сочи обвинително с пръст. Подава ни ръка, като покана за съвместно приключение. Опитайте да четете тази книга на път, дори кратък, дори във влак, дори в метрото, дори в самите себе си. Ще видите Георги Гаврилов да се усмихва леко от перона. Следваща станция - Последният Буенос Айрес."
Нинко Кирилов