"Верно на оригиналот е нещо като личен дневник на Николай Бойков от пребиваванията му в Република Северна Македония. Написана е на български, но е изпъстрена с македонски думи и изрази, някои от които познати, други озадачаващо непонятни. Цялата книга ухае с невероятни миризми, защото Ники обикаля по цял ден - улици, пекарни, сладкарници, гостилници, пазари, и читателят научава имената на всевъзможни зеленчуци, билки и подправки, а покрай тях и на някои рецепти. Често заговаря бабички от сергиите, келнерки, продавачки от книжарниците или пък обратното - те него. Но най-много книгата му ухае на хартия и мастило, ... |
|
|
Бойко Бойков е роден на 20 юни 1947 г. в София. Завършва френска филология. Работи във вестниците "Земеделско знаме", "Народна култура", "Софийско утро", а през последните двайсет години - във в. "24 часа". Превел е частта "Името" от романа на Марсел Пруст "В търсене на изгубеното време". В продължение на година изучава в ателието на големия наш скулптор проф. Любомир Далчев рисуване и композиция, а от разговорите им за изкуството се ражда поредицата от седем части "С годините назад", публикувана във в. "Народна култура". Други четири ... |
|
|
Бойко Бойков е роден на 20 юни 1947 г. в София. Завършва "Френската гимназия", а след отбиване на военната служба като парашутист – специалност френска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи във вестниците "Земеделско знаме", "Народна култура", "Софийско утро", а през последните двайсет години – във в. "24 часа". Автор е на много статии, репортажи, интервюта, анализи, редица кореспонденции от страната и чужбина. Превел е частта "Името" от романа на Марсел Пруст "В търсене на изгубеното време", публикувана в ... |
|
|
e-mail: "Драги Николай, прочетох кавалкадно вашите писма, както самите те насочват. Удивително постигната реалност с неуморимо изреждащо оставане навън и пълно разтваряне в толкова сипещи се предметни детайли, цветове и бързи изживявания. От време на време по-дълго стихотворно задържане. Ако можете да изпадате в повече стилове, щеше да е още по-добре. Никаква оценка не ми идва наум за постигнатото исо на едно и също настроение на общителна отвореност. Но и какво неразличаване на хора, животни и предмети. Смутително равенство между вашите чорапи и очите на любимото същество. Никаква йерархия и укриване от живеенето ... |
|
|
Книгата е събрала къси разкази (от няколко изречения), които разкриват мъдрости, разказвайки ни за най-обикновени неща. Те едновременно навяват спокойствие и ни карат да се замислим, за заобикалящата действителност, която е неразривна част от нашия свят, но често остава незабелязана. Интересно е как авторът забелязва и описва дребни детайли, които на пръв поглед изглеждат съвсем, съвсем незначителни, но в действителност характеризират важни събития от живота ни. Изданието е илюстровано с графики, които напълно кореспондират с текстовете в нея. Бойко Бойков е роден на 20 юни 1947 г. в София. Завършва "Френската ... |
|
|
Дисидентът Адриан Мара, композитор и диригент, избягал от диктаторския режим в Албания и установил се във Франция, е пребит от непознати и има временна загуба на паметта. Главен заподозрян е Рене Зайлер, музикален продуцент с нечисто минало, спечелил си лошата слава на измамник и човек, склонен към насилие. Бившата му жена - певицата Ева Ланг, вече живее с Адриан Мара. Според полицията ревността и отмъщението са мотивите на Рене да го нападне. Продуцентът обаче има алиби. Сглобявайки пъзела на паметта си, Адриан си спомня, че преди нападението е бил на благотворителна вечер, където разбира нещо, което никой не е трябвало ... |
|
|
"Приятелю повярвай ми Аз съм само гост който идва Потропва на вратата и си отива А не оставя след себе си нито глас Нито потропване нито дума да го спомене Нито диря от своите нозе под лампата на стълбището Нито сянка на стената Нито глас нито дума нито крачка Гост който идва почуква и си отива В една вечер която започва преминава през олука И се забравя Като някой когото очакват и не идва Онази раковина на вашата маса ми напомня за далечни пътувания Но аз само ще потропам на вратата И ще си отида Отида Съвсем." ... |
|
|
Съвременна криминална мистерия и древни балкански легенди се сливат в един от най-четените албански романи, номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз. Самодивското езеро. Прокълнатите планини. На фона на високите и стръмни планини, на непроходимите и гъсти гори, на дълбоките и омагьосващо сини езера и реки, пропити с кървавата, размирна и древна история на албанския народ, се разгръща едно на пръв поглед типично криминално разследване. Трима чужди граждани, дошли на екскурзия в Албания, изчезват безследно някъде из необятното природно царство на тази дива, неописуемо красива, но и опасна планинска местност ... |
|
|
"Сред полята притихнали, свежи, край прикътани бели села една синя рекичка бележи лъкатушна игрива следа. Тихо плискат се капки немирни, плах вечерник в тревата пълзи, а рекичката шушне неспирно и бърза, и бърза, и бърза. И навред над ливадите росни неусетно се спуска нощта, сякаш юноша влюбен докосва с плахи устни моминска уста." ... |
|
|
Текстовете на тази книга осветляват малко известни факти, документи и писма за живота на големите български писатели и книжовници. Разказите започват от Кирил и Методий и стигат до Емилиян Станев , Йордан Радичков , Георги Джагаров и Валери Петров . Въпросите, на които авторът търси отговор, са разнообразни и провокативни. Няколко текста са посветени на прототипите на героите на Йовков , Хайтов , Димитър Димов , Емилиян Станев , Димитър Талев и др. Не са пропуснати и литературни борби, противоречия и скандали, водещи до люта омраза и дори до дуели. ... |
|
|
Това е книга, подготвена за печат от съпругата на Григор Ленков – Цвета Ленкова, четвърт век след смъртта на един от най-добрите български преводачи. В нея се съдържат писма до нея, откъси от неговия дневник, както и спомени за твореца от негови колеги и близки. Изящното издание напълно съответства на деликатната и аристократична природа на Ленков. Книгата разказва за неговите литературни предпочитания и естетически търсения, но също и за трагичните обстоятелства около смъртта на поета в Ленинград през юни 1977. С пълноводния си информационен пласт, както и с богатата си емоционална атмосфера изданието успява в същото ... |
|
|
Факти и истории, подбрани от периодичния печат преди 1944 година. ... В богатата колекция от вестници на Антонио Станоев, побрала периодични издания от век и половина, се съхраняват и десетки юбилейни броеве с неизвестни факти за възрожденци, поборници, политици на нова България и културни дейци, чието дело е покрито от патината на историята. Повечето от тях са издавани по повод на годишнини от началото на политическата или творческата им дейност или пък от кончината им и в тях са публикувани разкази, спомени и оценки на съученици, съратници, приятели, историци и дори политически опоненти. Подбрани са издания, излезли ... |
