Криминално разследване на фона на балкански митове и легенди се разгръща в най-четения албански роман през последните години - "Гневът на самодивите". Заради него авторът му - Григор Бануши, бе номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз.

Самодивското езеро. Прокълнатите планини. На фона на високите и стръмни планини, на непроходимите и гъсти гори, на дълбоките и омагьосващо сини езера и реки, пропити с кървавата, размирна и древна история на албанския народ, се разгръща едно на пръв поглед типично криминално разследване. Трима чужди граждани, дошли на екскурзия в Албания, изчезват безследно някъде из необятното природно царство на тази дива, неописуемо красива, но и опасна планинска местност - това са германецът Ото Клайнберг, талантлив фотограф, и двама студенти, които следват в Майнц, Германия - унгарецът Маркус Сафарян, който има арменски произход и изучава изобразително изкуство, и полякинята Ирена Брадовска, която следва музика, по-специално цигулка. Разследването на този мистериозен случай се възлага на главен комисар Марин Курти, който пристига от Тирана. Но задачата му се оказва изключително тежка, откритите следи и доказателства са противоречиви и не дават еднозначен отговор за съдбата на изчезналите. Дали са се изгубили, дали са станали жертви на нещастен случай, дали са били ограбени, отвлечени, убити? Инспектор Курти се лута между всички тези варианти, опитва се да възпроизведе техните стъпки и да достигне до истината, но за съжаление, тримата младежи сякаш са потънали вдън земя и не са оставили нищо след себе си, което би могло да помогне на хората, които ги издирват.

Безизходицата и безнадеждността толкова се задълбочават, че Марин Курти, който е надарен с богато въображение и е израснал с историите на баба си за вили и самодиви, започва да се съмнява дали пък свръхестествени сили не са виновни за изчезването на тримата чужденци. Местните поверия и обичаи, почти мистичната тайнственост на заобикалящия го пейзаж и дори внезапно избухналата страст между него и младата докторка Алма още повече засилват вътрешните му терзания, както и убедеността му, че нещо необичайно и необяснимо се случва около него, че са се събудили сили, които не могат да бъдат овладени от обикновен човек. Дали пък наистина самодивите са решили да омагьосат тримата странници, дръзнали да проникнат във владенията им, и завинаги са ги откъснали от видимия свят?

С почти лиричния си език Григор Бануши създава една своеобразна модерна приказка, един роман, който преплита криминалните елементи с митовете, легендите, преданията и юнашкия епос, залегнали в сърцето на балканския фолклор. Книгата е вдъхновена от реален случай. През 2001 г. трима чешки студенти изчезнали, докато се изкачвали в планинския регион Дукагин в Северна Албания. Макар че случаят пробудил интереса на местните и международните власти и медии и било предприето интензивно търсене, тримата туристи така и не били намерени.

Григор Бануши е роден в Тирана през 1948 г. След като завършва следването си в Катедрата по езикознание и литература при Факултета по история и филология в Университета в Тирана, той работи като учител в община Пука. След това, до 2013 г., работи като журналист в "Радио Тирана". През 1997 г. публикува дебютния си роман "Смъртта на Нарцис", последван от романа "Лицето на дявола" (2009). Третият роман на Григор Бануши, "Гневът на самодивите", излиза през 2015 г.

"Понякога в него се надигаше някаква емоционална, дори сантиментална вълна, която сигурно беше свързана с артистичните му наклонности. Така е, като тръгнеш да ставаш артист и завършиш като полицейски комисар. Откъсна се от мислите си. "Не си писател на детективски романи - каза си, – ти си полицай, не забравяй това, комисар в криминалната полиция." Сети се за този немски израз, Kriminalpolizei, толкова много го бяха повтаряли в курса на полицейската академия в Алтщад.

Беше напреднал в работата, знаеше много похвати за разкриване на истината, но макар и да владееше всички тези оръжия, често му се струваше, че е обезоръжен, гол насред студ и сняг. Зад това тяло стоеше един човек, едно име, един живот, една жена. И по-точно едно младо момиче, удавено в реката или убито и хвърлено в нея. Или ограбено и убито. Може би реката щеше да донесе и приятелите. А може би вече ги беше донесла. Може би телефонът му пак щеше да звънне и да му кажат, че е открит още един труп, още два трупа, чужденци, туристи, студенти, ограбени, убити, хвърлени в реката. Засега реката беше донесла само едно момиче, може би русо, може би бледо, бяло като мъртвец. Може би на масата в моргата лежеше самодивата от съня му, прекъснат по средата. Вече беше в двора на болницата и още не бе разбрал на какво се надява. Искаше ли, или не искаше това безжизнено тяло в моргата на болницата да е на германската гражданка Ирена Брадовска?"
Из книгата