"Седмица преди да почине, Любен Дилов-син ми се обади. Четял книга със спомени за български писатели от Петер Юхас. И вътре намерил редове за мен. И тогава Любо Дилов-син ми подхвърли: "Ти толкова неща и анекдотични ситуации знаеш за български писатели, защо не седнеш да напишеш такава книга?" Месец след този разговор Любо Дилов-син си отиде от този свят. И този разговор с него все повече ми звучи като поръчка. И, ето, сядам и започвам тази книга. Сигурен съм, че няма да легнете от смях, докато я четете. Защото такава книга не се чете от правостоящи... За целта - легнете и продължете да четете." ... |
|
"Тази книга е продължение на първата част издадена през 2024. Накрая на пътеписите стана ясно, че скоро няма да ми се сбъдне мечтата да се заселя на Луната и да стана Луноходец. И така се завърнах към домашния, земен покой. Както неочаквано ми бе заръчано! Разбира се и в тези кратки истории главният герой е чужденецът от близо и далеч, с редовния душевен недоимък, който ни помага да мечтаем, да се учим на състрадание и добротворство! Не само защото Любовта покривала много грехове. А за несбъднатите мечти сигурно и за тях трябва да сме винаги, винаги благодарни! Най-малкото заради утехата, че с тях можем да ... |
|
При студените случаи не те убива надеждата. А чакането. Рене Балард и екипът ѝ от Неприключени следствия откриват ДНК връзка между наскоро арестуван мъж и сериен изнасилвач и убиец, потулил се безследно преди двайсет години. Арестуваният е само на двайсет и четири, така че генетичната връзка трябва да е роднинска - баща му е Изнасилвача с възглавниците, всявал ужас в Града на ангелите цели пет години. Но когато се приближават до заподозрения, Балард и екипът ѝ попадат на объркваща плетеница от тайни и юридически спънки. Междувременно някой отмъква значката, пистолета и служебната карта на Балард - кражба, ... |
|
"Когато любовта върже люлка, в нея могат да седнат само двама. Двама избрали се и избрани от Вселената. Валентина Петкова - журналистката, чиято авторска рубрика Двама в люлката години наред представя на читателя звездните двойки на България, сега събира тези откровения в книга. Книга, която не само буди интерес да надникнем в семейния живот на хората, които познаваме от екрана, от сцената, от стадионите, от страниците на книгите и пресата, но и да хвърлим едно око към кухненската им маса и дивана в хола им и да ги сравним с нашата къща, с нашите отношения, с нашия си съвместен живот. Човешки, без грам жълтини, с ... |
|
Автори на тази книга са известните съветски пълководци: маршалите на Съветския съюз Александър Василевски, началник на Генералния щаб; Иван Конев и Константин Рокосовски, командващи войските на основните фронтове по време на Втората световна война. Георгий Жуков при всичките си таланти на предводител се отличавал с труден характер и бил нееднозначна личност. Какъв е бил Маршалът на Победата, пълководецът и човекът? Какви са били отношенията му със Сталин? Спомените на хората, познаващи го отблизо и във военно, и в мирно време, ни представят образа на прославения пълководец, на героя, познал триумфа и немилостта, любовта ... |
|
Англия е завинаги оплетена в здравата паяжина на неразделни исторически и родови връзки, оставили следи по фасадите, градините, крепостните стени, сред животните и по улиците на селца и градове и отвсякъде прозират лицата на великите жени, успели въпреки мъжете. В книгата ще разберете: как дъщерята на бедна вдовица се издига до втората най-богата жена след кралица Елизабет I и ще бъде далечна прабаба на бъдещия крал Уилям V; как английска пиратка е главорез и благородник, учтиво опростена от кралицата; как най-известният сорт банани в света е кръстен на британски благородник, който започва износа им от парника си ... |
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
Животът в царство България през 30-те и 40-те години на XX век."Иска ми се книгата да не се възприема като автобиография, въпреки че до голяма степен отразява мои наблюдения, преживявания и спомени за едно отминало време. Иска ми се да съм успяла да опиша живота на моето поколение през 60-те и 40-те години на 20-ти век, с неговите плюсове и минуси. Иска ми се, като връщам възрастния читател към спомените на неговото детство и юношество, той отново да преживее годините на безметежна младост. Иска ми се младият читател да усети чара на патриархалното семейство и да оцени прогреса на днешния ден, без да се отказва да ... |