"През изминалите години немалко събратя по перо, включително и моя милост, настойчиво съветвахме генерал Михо Михов да напише своя книга. Ала съгласие за работа по тази идея получи известния на авиационната ни общественост военен журналист, публицист и писател полковник Цветан Цаков, който предложи заглавието на тази книга. Работихме с него доста време в редакцията на всекидневника "Народна армия" и в оспорвана, приятелска надпревара, всеки от нас се стараеше да изненада читателите с нещо по-интересно от делниците на бойните летища. Благородно му завиждах, че ще се захване с нещо, което прекрачва кратките ... |
|
|
Елена Алексиева е едно от най-интересните имена в съвременната българска литература. Спокойно можем да я наречем "европейски писател" заради способността ѝ да бяга от клишираните, масмедийни сюжети и описания на социалната среда. Нейният фокус е върху невидимата драматичност и метафизичната изостреност, скрити в привидно обикновеното индивидуално съществуване. Сборникът с разкази (може да бъде разгледан и като камерен роман с фрагментарна структура) "Приказките на господин Кабода" разширява полето както на авторските ѝ търсения, така и на психологическата проза, писана на български днес. ... |
|
|
Любовна лирика с илюстрации от Николай Майсторов . Тя помни На П. Тя тогава прошепна в ухото ми име на някакъв непознат който носел моите дрехи обитавал моята стая пиел от моята чаша скитал по моите пътища стенел от моята болка сънувал моите спомени изричал моите думи и щял да умре с моята смърт бях го изгубил като игла в купа сено ала тя за щастие помни. Цочо Бояджиев ... |
|
|
Виолет Тусен е пазителка на гробище - работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината ѝ се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща - чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината... Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, ... |
|
|
"Власт и съпротива" е сред 20 -те книги, номинирани за най-добър немскоезичен роман на 2015 г. ... Илия Троянов е написал книгата на своя живот. Във "Власт и съпротива" той разгръща една широка историческа панорама, която обхваща повече от половин век и показва с изключителна достоверност процесите, които протичат в България както по време на тоталитаризма, така и по време на безкрайния преход към небитието. Константин е боец на съпротивата. Още в училище той привлича вниманието на Държавна сигурност и тя не го изпуска от поглед. Методи е офицер, опортюнист, кариерист, типичен представител на ... |
|
|
Укритата слава на народа ни. ... В настоящият труд е представена напълно непознатата на широката публика история на траките. Поднесени са сведения, които сякаш са табу в нашите научни среди. Докато чужди историци и езиковеди смеят да кажат, че първата тракийска държава в Мала Азия е носила името Асува, т.е. Азия, у нас темата не се разглежда, а данните са ясни - дедите ни са хората отговорни за появата на географското название Азия. Неговото значение е страна на конете, страна на коневъдците и първоначално важи за една сравнително малка област, обхващаща Троада, Мизия, Витиния, Фригия - все земи населени от траки. Табу ... |
|
|
"Тази книга няма за цел да разкрива всеизвестни истини за бригадирското движение. Тя е непринуден разказ от първо лице, който носи своето свидетелство за времето на соца: нищо не е премълчано за онази действителност,но без капка озлобление или желание за реваншизъм. Въпреки че през очите ни са злощастно разбити завинаги любовните илюзии на две млади жизнени същества. Сюжетът: годината е 1976г. млад лекар, гинеколог от Александровска болница в София, получава нареждане от Централния бригадирски щаб да поеме командването на студентска есенна бригада за събиране на реколта. В същото село, заедно със студентите медици, ... |
|
|
Настоящото издание представя двама известни, но сравнително непознати автори, останали по своеобразен начин в историята на нашето Възраждане. Своеобразното се състои в това, че макар и по различни начини, и двамата са свързани със Стефан Веркович и неговата Веда Словена . Именно контроверзната публикация определя до голяма степен и отношението към тях. И двамата от самото начало са обявени за поддръжници, което определя и по-нататъшното им реноме в обществото, или поне в научните среди. И докато Огюст Дозон и заради дипломатическата му дейност, и заради сборника с народни песни, няма как да бъде премълчан (въпреки че ... |
|
|
"Ива Спиридонова има дълбоко уважение към думите, което я застрахова да ги употребява напразно. Разпознаваема е нейната поезия, което я прави автор с физиономия, с послания от сърцето, но от грамотното сърце, което първо се е научило да обича, а после да пише, че обича. "От мен до другото безсмъртие" е любовна книга. Но не само. Откровена книга. Но не само. Смела книга. Но не само. Това "още нещо", което я прави безспорен литературен факт, е точно този респект от думите - много близко до призванието, до неизбежната потребност да се разголиш до сричка и до... душа." Камелия Кондова , ... |
|
|
Колко неща има да каже синът на починалия си баща и колко неща иска да чуе от него. Всичко, което приживе е пропуснато, премълчано, спестено. А нали именно словото поддържа родословието. В книгата, която вече е преведена на немски и английски, Габор Шейн предизвиква чудото, загатнато със заглавието на романа, възкресява бащата, за да проведе разговор, който приживе е бил невъзможен. През живота те не са намерили общия език, но през смъртта само той само той може да възкреси стореното и да съживи историята. Има въпроси, на които трябва да се отговори, за да може собствената история да намери място в по-голямата история на ... |
|
|
„С една шепа букви всичко може да се напише, всичко може да се премълчи. И нищо няма да е съвсем каквото е било...” Така започва тази стихосбирка. И още първият цикъл „Малки амнезии” залага върху тази тънка игра между написано и премълчано, между случайността на буквата и предопределеността на смисъла. "Ако трябва да избера една дума, за да назова тази книга, бих избрал думата шепнеща. Шепотът не е непременно меланхолия, умора и отсъствие на страст. Поне тук не е така. В шепнещия глас, който идва от тези стихотворения, има тайнство, болезненост, но и едно особено чувство за спасение. Подозирам, че то се ражда тъкмо ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Тази книга е опит да се погледне назад във времето в основата на натрупаните нови факти и анализи за произхода на българите. Всички български историци, като се започне от Освобождаването досега, са се опитвали да извеждат началото на нашата история в условията на определена зависимост или на директна подчиненост от интересите на една или повече велики сили. Техните изследвания са изграждани по логиката на насложили се предубеждения, господстващи тези и теории, чиято цел е била да се вплете националният ни интерес в регионалните, европейските и световните комбинации на хегемоните в дадения исторически период..." ... |
