"Една трудна за четене и възприемане книга. Поезия, която не е за всеки ден, не е за отмора и наслада на сетивата. Тук няма красота в оня, общоприет естетически смисъл; няма прехласване пред пейзажа, нито опит там да бъдат открити значимите теми. И, макар че става дума за хайку, в тази сбирка природата присъства само за да ни покаже, че сме човеци и стоим извън нея; че тя не е за съзерцание; тя е нашето надгробие. За да се разберат тези стихове, съзнанието трябва да е готово не просто за асоциации, алегории, метафори, сравнения и прочие литературни фигури - съзнанието на четящия трябва да е готово за квантов преход, ... |
|
|
"През последните пет години пред погледа ми преминаха много ръкописи, нови книги и текстове - поезия и проза, които рецензирах, журирах, подбирах. Имах възможност да се докосна до различни творби на визуалното изкуство, изпълнени с различни техники, дигитални изображения, скулптура и фотография, включително гранични форми, в които вербалните и визуалните изразни средства се съчетават - както в класическите хайга и илюстрация, така и в много експериментални проекти, дело да един, двама или повече автори. Търсех и намирах доброто, ценното, оригиналното в творбите, които попадаха пред погледа ми и исках това тяхно ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Жива вода" - приказно послание от времената на детството. "Жива вода" - мъдра усмивка на мистичен разказвач, надежда и обещание, светла и малко минорна ретроспекция на искрящите разпръснати мъниста от наниза на човешките дни. Светлана Йонкова е търсач на истини -колкото и неоткриваеми и болезнени да са те. Светлана е откривател на мигове красота - колкото несбъднатост и тъга да ѝ струват нейните открития. Стиховете на Светлана Йонкова са толкова топли и човечни, толкова искрени и истински, толкова непресторени и неизмислени, толкова изстрадани, озарени от бездънна любов към живота във ... |
|
|
Да анализираш поезията на Роза Боянова е като да сондираш химическия състав на водата, около остров Света Анастасия, да се опитваш да броиш кръговете на дърво, което расте със спиралата на вечността - всеки опит за изчерпателна критическа рефлексия би бил незавършен, както погледнат в перспектива всеки хоризонт е вечен в своята безкрайност. ... |
|
|
"Поезията на Райна Консулова - Кацарова е пиршество за човешките сетива. Тя е пътуване извън себе си и обратно навътре, през собствения поглед и погледа на другите, обезсмъртяване на миналото и своевременно сбогуване с него. Тя е вяра, налята във високи, тънкостенни чаши, пълни с червено вино. Тя е целувка, след която следва докосване. Тя е изповед в тиха хотелска стая, където се чува само шум от падаща вода. Тя е шепотът, който се изплъзва между жадните устни, миг преди да настъпи мигът на същинската интимност. И безкрайно изкушение също е. Препоръчвам ви да ѝ се отдадете изцяло." Росен Карамфилов ... |
|
|
Поезия на съзерцанието - толкова рядка в бързото ни време. Уловени мигове като проблясъци по морската повърхност, едно примигване се превръща в стих."Даниела Найберг е изградила собствена поетична структура - едновременно ритмично отсечена и протяжна, като разходка по плажа. В стиховете ѝ има и море, и светлина, и обич - всички съставки на добрата поезия, която не разказва, а кара да съпреживяваш." Силвия Недкова Даниела Иванова - Найберг е родена през 1963 г. в София. Завършила е българска филология, философия и културология в СУ Св. Климент Охридски. Има хореографска специалност от Института за ... |
|
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
|
"Машини като мен" е последният роман на Иън Макюън . Действието се развива в Лондон през осемдесетте години на XX век - времето на Маргарет Тачър и Фолкландската война, но това е един алтернативен Лондон със събития по-различни от познатите ни. Чарли е млад 32-годишен мъж, лишен от всякакви амбиции, носи се по течението на живота и старателно избягва всякакви постоянни ангажименти за работа. Прехранва се като играе на борсата, но без особен успех. Влюбен е в Миранда, умна и амбициозна студентка, негова съседка, която обаче живее с една своя ужасна тайна. Когато един ден съвсем неочаквано Чарли наследява пари ... |
|
|
Литания е третата поетична книга на авторката Бина Калс и съдържа 48 стихотворения."Още не съм завързала ветровете, които ми пречат да се приближа към Теб. Мисля за пораженията от горчивата вода, но се радвам на тишината около мен, на цялото мирно творение. Не съм ли кърмаче, което търси мляко за утеха, вкусва живота за първи път и се удивлява на непресъхващия му корен? Поливам дървета с лична история, ям плодовете им, но има дни, през които трудно удържам тежките им пространства и изпитвам вина. Сълзите на нашата радост са на върха на планина. Към него се изкачваш сам." Бина Калс Бина Калс е родена на 15 март ... |
|
|
Книгата съдържа стихотворения от колосалната творба на Юнус Емре "Диван" и откъси от "Книга със съвети", които дават представа за мъдростта, хуманизма и божествените прозрения на поета. Над тях ридят майките злочести Нима човек до дъно не пропада, щом може и скалата да се срине. Нима любов не чезне до забрава, щом другият сърцето ни разбива. Обича ли човек, пламти душата. Светът под нас обаче се проваля - душата на човека си е отлетяла. Такава мъка само обич изцелява. Щом някого ашък Юнус обиква, нима със обич няма да отвърнат? Щом Любовта ни спастря живи, нима Смъртта не бива смъртна? Зад ... |
|
|
"B лежерния следобед на летен ден полюлявам се безгрижно във въжена люлка. Приятно горещо е - наоколо природата е стихнала в сладка дрямка, но трепти в неспирно движение с всяко дихание. С освежаващи длани вятърът играе с косите ми и нашепва приказни истории. Мелодично е настроението, композирано от ефирни, галещи, непретенциозни нотки. В блаженство затварям очи. Картини изкусно дефилират, наслагвайки пореден кадър с повея на вятъра." Миглена Пешева С вятъра С повея на вятъра събуди се небето. Семената на глухарчето припнаха в полето. Да засеят мечтите на малки и големи. Да изгреят лъчите за нови поколения. ... |
|
|
Хайме Хил де Биедма (1929 - 1990) е испански поет, ярък представител на поколението на 50-те години на XX век, включващо писатели новатори, добили известност след Гражданската война. Роден е в Барселона, в заможно семейство от кръга на висшата буржоазия. Следва право в Университетите на Барселона и Саламанка, през 1953 г. заминава за Оксфорд, където се запознава със съвременната англоезична поезия, оказала силно влияние върху цялото му творчество, най-вече Елиът , Одън, Спендър. Самият Биедма споделя, че смята Англия за своя втора родина. Не по-малък интерес предизвиква у него поезията на френските поети символисти ... |
