От страниците на петото издание на "Granta България" наднича Емигранта. С главна или малка буква, в географски или житейски план той е тук, за да ти покаже своя поглед към света, за да те накара да се вгледаш в себе си, в другите, в думите. Така че, разтвори страниците... "Съчетавайки мемоари и фотожурналистика и подкрепяйки каузата на съвременната реалистична художествена проза, "Granta" плътно е прилепила лицето си до прозореца, твърдо решена да бъде свидетел на този свят." Observer, UK "Granta" e гарант – гарант, че литературата все още може да изкушава, да ни пленява, разсмива ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес , донесъл му Нобелова награда през 1982 година. Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги ... |
|
"Много е хубаво, когато в съвременен роман срещнеш отблясък от твое старо любимо четиво. В "Квадрат от петима" на Пламен Трайков съзирам отблясък от два романа на Христо Калчев "Луда вода" и "Вътрешна светлина", публикувани далеч преди "вулгарните" му романи, в началото на 80-те години на миналия век. С тях Христо Калчев показа истинския си ръст на романист. В новия си роман Пламен Трайков ни поднася пестеливи, но цветни характеристики на персонажите, стегнат и естествен диалог, многопластова действителност, увита в одраната кожа на истинския живот. Авторът уверено, без ... |
|
С реалистичен поглед, роден политик, Раковски стига отрано до мисълта за необходимост от общи действия срещу властта на Султана, т.е Колонизатора. Само обединените усилия на поробените балкански народи могат с успех да се справят с насилието на вековната империя. Проникнат от това убеждение, пламенният български родолюбец се стреми с цялата си енергия и воля да осъществи единодействието. По този начин той изпитва не едно разочарование, мени посоката на усилията си, търси нови възможности, за да стигне накрай до убеждението, че българският народ може да разчита на първо място на собствените си сили. Раковски не се ... |
|
"...Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: " Моето цвете е там някъде.." Но ако овцата изяде цветето, за теб сякаш угасват всички звезди! И това не е важно!" ... |
|
"Свирих Свирих на твоя глезен, китара. Музиката без звук бе твоето изражение. Ноти чрез моите устни го променяха. Бах и Бетовен застинаха подобно облак над нас." Лъчезар Лозанов ... |
|
Баладична поема за България, за Русия, за Възкресението. ... "По всичките посоки на света въздишките на ветрове вековни неизтребими семена разпръскват. И тези пръски неуморни на замислените в студ вселени възкръснали селения създават. Една от тях ли през прозорците усмихнати на моя дом, завинаги отворен, като мироздание най-трайно в мене се пресели. Лети Глухарчето - на вест, на труд, на бъдеще обречено, през угаснали и будни ери - към обичта, на кръстопът замръкнала сред нощи черни." Лъчезар Еленков ... |
|
Избра и подреди Светослав Игов. ... "На Атанас Далчев От синята небесна тишина порониха се чисти едри капки, затрупаха в праха, по мойта шапка и на ръката ми се спря една. Тя е дошла от толкова високо, та нейното око е още чисто, защо смени лазурите дълбоки със тоя прах ти, бисерно мънисто? Дали помисли, че и тука има лазури, вечост в погледа под шапката? Ако е тъй, напразно си дошла, че те са тука тъй непостижими. Докосвам устни и изпивам капката, частица от небесната душа." Лъчезар Станчев ... |
|
Лъчезар Лозанов (1953) е сред най-екзотичните имена на съвременната българска поезия. Макар по възраст присъствието му да не съвпада с днешните млади поети, чрез неоавангардната си поетика той несъмнено принадлежи към поколението, явило се в публичното пространство през 90 -те години на миналия век. Завършил българска филология и журналистика в Софийския университет, днес Лозанов е журналист във в. "Българска армия". Автор е на отпечатаната в библиофилски тираж стихосбирка "Скъсай опаковката!" (1995) и на направилата силно впечатление на критиката книга "Звярът" (1999). В книгата " ... |
|
"Суровата сила на тази книга ни среща с големите и вечни теми на поезията – любов, болест, смърт, лудост. Яркият личен почерк на Лъчезар Лозанов е насочен към други съществувания и към социална диагностика, каквато срещаме рядко дори в прозата, но прави това със специфичната способност на поезията да концентрира цели романи в няколко думи. Като в този образ: Лицето ти беше направено от целувки, предназначени за друг." Миглена Николчина "Харесвам горчивината, която се доловя в много от стиховете. Горчивина, която обаче не пропада нито в отчаянието, нито в самосъжалението. Подкрепям също усилието да ... |
|
Д-р Лъчезар Стоянов е доцент по модерна и съвременна история в Нов български университет. Между 1981 и 2001 е на работа в Института за исторически изследвания при БАН, като от 1995 г. е ръководител на секция "Българският национален въпрос". Той е един от основателите и е ръководител на Департамент "История" при НБУ. Специализирал е във Великобритания и Русия. Авторът е събрал на едно място статии и студии, посветени на голямата тема "Съвременна България". Как се създават и как действат институциите, кое ги прави устойчиви, и кое ги превръща в преходни. Всичко това - пречупено през процеси ... |
|
Светия ли е бил император Константин, или чудовище? Превръщането на юдейската християнска ерес в държавна религия, извършено от Константин, е всъщност брак по сметка между Църквата и Държавата. Той е управлявал и Империята, и християнската Църква, владеел е телата, и душите на хората... На империята е била необходима религия, която обещава безсмъртие и рай за вярващите хора. Така християните лесно са били управлявани от един император, една империя, един бог и една религия."– Желаеш да разкажеш истината? А нима ти, Евсевий, познаваш истината? Нима аз познавам истината? Кой може да се похвали, че познава истината? .. ... |