Има още какво да научим за Апостола на свободата Васил Левски . В интригуващото си изследване Светослава Рудолф разкрива, че Дякона е обожаван от жените, които са готови на всичко за него. Че самият той обича няколко жени в живота си. И дори че празнува истински годеж пред 5000 души в село Аджар (сега Свежен), където има намерение да си направи дом. Тя установява, че Захари Стоянов умишлено е крил факти от личния живот на Апостола, за да го покаже отдаден единствено и само на делото. Разследването се основава на огромен доказателствен материал - не само на спомени на очевидци и роднини, а на трудно издирени ранни ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Повече от тридесет години Светослав Минков пише чудесни авторски приказки, които са събрани в тази книга. От тях поколения български деца са се учели на добро. Книгата е част от поредицата Българска класика за деца на издателство Пан . ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека на ученика" на издателска къща "Скорпио". ... Поредицата "Библиотека на ученика" е създадена в помощ на ученика от 1. до 12. клас на българското училище. Тя включва произведения от български и чуждестранни автори, изучавани в програмата по Български език и литература, както и други известни творби на български и световни автори. Книгите, които представяме пред младите читатели, са предназначени за работа в клас, за четене през учебната година и за лятно четене през ваканцията. В тази книжка са включени най-хубавите приказки за деца на Светослав ... |
|
|
"Светът е създаден от груба материя. Или поне така ни се струва на нас - хората на изкуството. Твърде голяма е разликата (поне според нашите усещания) между грубата същност на битието и копнежът по фина и изискана хармония на нашите души. В разказите на Светослав Дончев има и от двете. С едри и мъжествени удари на четката той - като истински майстор - е нарисувал грубата действителност. На нашето познато село; действителността живееща сред тръните, сред бедните къщици и фургони с едва димящи коминчета. И тук там - отново с чудесно майстоство и проникновение - се прокрадва нашият копнеж по фината хармония. Която ... |
|
|
"Приказките Хиляда и една нощ са самобитно творчество на народите от арабския свят. Предавани от уста на уста и записвани от незнайни летописци, те са обиколили земното кълбо и са станали любимо четиво на всички народи. В предлаганото българско издание на Приказки на Шехеразада, пригодено за нашата младеж, са преразказани съвсем свободно някои от прочутите арабски приказки от Хиляда и една нощ . Следвайки основната сюжетна линия, авторът се е освободил от многоречивата сложност на оригиналния текст, като се е помъчил да запази в простотата на израза вълнуващото повествование на сладкодумната Шехеразада." ... |
|
|
Отнемайки близки роднини и приятели, смъртта все по-често навестява битието на Карло. Богат и присмехулен, той отказва да се примири, бяга от градската суета и заживява в планинската си къща. Сред останалите чудновати обитатели на дома се открояват похотливата Ефросина и бившият доктор Тимон, който пази спомени за срещи с нещастията от практиката си и умее да ги разказва. Дали някой ще срещне смирението из горските пътеки или в усойните дерета дебне единствено съблазън? Дебютен роман на Светослав Дончев и негова втора книга след разказите му Цветът на доброто от 2014 г. ... |
|
|
Приказките на Шехеразада , преразказани от големия български писател Светослав Минков , са част от българската духовна култура и са се превърнали в своеобразна класика, с която са израснали поколения български деца. Луксозното издание на този шедьовър на арабската литература и фолклор се посвещава на днешните български деца. Илюстрации: Люба Халева. ... |
|
|
"Веднъж мечката стръвница, магарето, вълкът, свинята, заекът и лисицата решиха да се маскират. Но не като животни, а като хора. Тъй уж било по-добре, тъй уж било по-весело. Решиха и се маскираха. Мечката стръвница - като калугер. Магарето - като белобрад мъдрец. Вълкът - като младоженец. Свинята - като булка. Заекът - като ловец. А лисицата - като кокошка." Из книгата Илюстрации: Вадим Лазаркевич . ... |
|
|
Обемът на книгата Духът на законите е стъписващ. Нейните близо 240 000 думи надхвърлят 1000 стандартни машинописни страници. Първото издание от 1748 г. е в два тома, съответно от 522 и 564 страници. Ако изобщо е възможно, подредбата на книгата създава усещане за още по-голям обем. Текстът е разпределен в 31 книги, съдържащи общо 605 глави. В него откриваме близо 3000 позовавания на трудове на други автори, броят на които е повече от 300; те са съпътствани от повече от 2000 бележки; приведени са цитати на латински, старофренски, италиански и английски език. Според съвременните критерии за научна прецизност това е ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Развитие на военната индустрия в България след 1878" на издателство "УНСС". ... Изданието е предназначено основно за подпомагане на учебния процес по учебна дисциплина "История на военната икономика", по специалност "Икономика на отбраната и сигурността" към катедра "Национална и регионална сигурност" на УНСС, но би представлявало интерес и за широк кръг студенти, преподаватели, изследователи и читатели, занимаващи се с проблемите на развитието на отбранителната промишленост в България. Книгата е тематично продължение на монографичното ... |
|
|
Светослав Минков е роден през 1902 г. в Радомир. Още като ученик Минков пише стихове, разкази и фейлетони. Учил различни специалности, с разнородни интереси, добил разностранна култура, Минков е сред най-ерудираните български писатели. Първата си белетристична творба, фейлетона Биномът на Нютон, Светослав Минков публикува в списание Българан през 1920 г. Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. В неговите разкази смъртта е вездесъща сила, а животът е само игра на сенките, както е и заглавието на един от неговите сборници. Към края на 1920-те години Минков се ... |
|
|
"Роди се в гората гардже. Голичко, слабичко, с тънко вратле и с ококорени очички. Роди се и веднага заприказва. – Пиу! Пиу! - записка то. – Искам червейче! И майка му, старата гарга, изхвръкна из гнездото, позавъртя се насам-натам и донеса на скъпата си рожбица не едно, а две червейчета. Минаха 3 - 4 седмици, отърси се гарджето и перца по крилцата му поникнаха. Сега вече то можеше да стои на краката си, да подскача като жаба и да се опитва да хвърчи." Из книгата ... |
