Роман. ... Да изгубиш любовта, наранява. Да изгубиш смисъла, наранява. Да изгубиш себе си, наранява. Животът винаги (или поне понякога) дава втори шанс - да намериш любовта, смисъла и себе си; да се родиш повторно. Но остават белезите. Героят на романа "Белези" преминава през тежко изпитание. Губи всичко - любима, работа, смисъл на живота, а раните стават все по-дълбоки и непоносими. Достигайки до почти пълно самоунищожение, той неочаквано получава възможност за ново начало - получава утробата, в която да се пресъздаде и от която да се роди отново. Животът на Мъжа е неотменно свързан с Жената - тя е любовта, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Трябва ни "Мастило", за да напишем история. Търсим "Искра", за да ѝ вдъхнем живот. Остава словото, за да ни жигоса с... Белег. Белег, който Леора носи още от люлката си. Изкована е от огъня на любовта между два коренно различни свята - на Бледите и на Белязаните. Една забранена любов, която не бива да се повтаря. Дали точно тази греховност може да излекува раните и белезите, които дълбаят съдбите на два свята? Може ли все пак една отхвърлена Леора да се превърне в мост между минало и бъдеще, заблуда и истина, вяра и безверие... Алис Бродуей е родена в земите на Оксфорд през недотам далечната ... |
|
|
"Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания. Това е първата моя книга с разкази, създадена като книга, а не като сборник. Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено. Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено. А отрежда съдбата. Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата. Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних ... |
|
|
Стихове. ... "...ето, аз отново съществувам с тялото ми белег до белег, неизтощен от раните на любовта."Из "Белези на любовта" ... |
|
|
От една добруджанска легенда се ражда вълнуващ роман за стремежа към истината, силата на любовта и белезите, които всички носим в душите си. "А предполагам и за тебе... Добруджа е раят. Благодатното слънце, житните полета и морето с този привкус на свобода." През 30 -те години на миналия век, в една пролетна утрин млад мъж пристига в село Саръ меше, търсейки работа като овчар в чифлика на богат земевладелец. Будните му очи, спретнатите дрехи и интелигентен изказ обаче подсказват, че други причини са принудили младия Йорго да пропътува дългия път от родното Яврово, разположено в полите на Родопите, до Южна ... |
|
|
Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее в "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. ... |
|
|
Светлозар Стоянов е роден в Казанлък на 31 декември 1974. Завършва Българска филология и етнология. Работи като учител по литература, художник, екскурзовод, репортер и редактор към регионални и национални медии. Притежава редица награди за кратка проза. През 2010 г. печели националната литературна награда "Южна пролет" и наградата "Светлоструй" с дебютния си сборник с разкази "Втора класа"."Гравюра от белези" е втората му книга. Сборникът е вдъхновен портрет на съвременността, в който се преплитат като стилове автобиографичният очерк, прозата, пътеписът, и публицистиката. " ... |
|
|
Силвия Кристъл е автор на нашумялата трилогия "Плътта на пеперудата" и "Ловът на пеперудата", на романите "Довереникът", "Сезонът на лунатиците", "Играта на слепците", "Булевардът на лъжите", "Сърца от пепел", "Сласт", на трилърите "Анонимус", "Лявото око на Рембранд" и др."Макар и мъчително, преглеждането винаги е пречистващо.""Близостта не е в сливането на телата, а в единението на душите. В преплитането на мислите, в припламването на желанията, в преследването на мечтите.""От най-силните удари ... |
|
|
Дългоочаквана дебютна стихосбирка на Ана Цанкова, която събира в повече от 80 страници интересна, фина и разпознаваема поезия и пленява читателя с деликатност и мекота на изказа. "Сърцето ми е самоделна бомба внимавай с разките движения подхлъзващите думи разлюляващите удари нежно че току виж сме отпътували и двамата" Ана Цанкова ... |
|
|
"Препрочитам след десетилетие разказите от тази книга на Венцислав Божинов и най-лесно ми е да кажа, че те не са загубили нищо от своите художествени качества - героите им са все така живи и образни, сюжетите, в които се изявяват - интригуващи и държащи в напрежение. Така е, но няма да бъде съвсем вярно. Защото не те, но ние сме се променили във времето с цената на лични и на обществени победи и загуби. Сега ние по-добре и по-пълно ще усетим цялото богатство на тези разкази - удивителната им метафоричност, съчетана с подкупваща непосредственост. И най-важното - страниците на тази книга ще разгърнат млади читатели, ... |
|
|
Разкази ... "... Наистина е много хубаво да виждаш как пред теб се създава един свят, различен от другите, как израства сякаш от нищото, а всъщност от опита, въображението и таланта на автора си. Защото Венцислав Божинов притежава и трите – не бих го твърдял така категорично, ако не знаех, че читателят на тази книга ще има възможност сам да се убеди в това."Пеперуди в рогата" – двойнствеността на заглавието като че ли характеризира най-точно природата на тази проза – сурова мъжка енергия, в която нежността е жива; българска традиция като вътък, облепен с колажите на модерността; с една дума – всичко, ... |
|
|
"Вторият сборник с разкази на Венцислав Божинов "С аромат на тютюн" го превръща категорично в зрял автор със своя дума в литературата ни. Той умее да види своите герои и да изгради атмосфера, но това го умеят мнозина. Той умее обаче и най-важното от изкуството на разказвача - да създаде запомнящи се произведения с много прецизно изчислен център на въздействие, които продължават своята невидима работа в сърцето дълго след прочита. Всъщност няма нужда от повече думи. Просто прочетете на крак в книжарницата поне един от следните разкази - "Отпътуване", "Осили", "Куклата", " ... |
