Лютня и белези

Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее в "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. Погребан е в Белград. От 1953 година сътрудничи на много вестници и списания, а през 1962-а излиза първата му книга, съдържаща два кратки романа: "Мансарда" и "Псалм 44". Пише разкази, романи, драми, есета, полемични текстове и превежда от руски, унгарски, френски и английски език (Есенин, Цветаева, Ахматова, Петьофи, Ади, Петри, Молиер, Корней, Верлен, Лотреамон, Превер, Кьоно и много други). Най-забележителните му творби са "Гробница за Борис Давидович" и "Енциклопедия на мъртвите". Носител е на множество литературни награди. Написани между 1980 и 1986, разказите в настоящия сборник са открити след кончината на Киш и са издадени посмъртно. На български се издават за първи път.

"Изречение по изречение Данило Киш съгражда песни чрез богатите регалии на своето слово."
New York Review of Books

"Литературата все пак служи за нещо. Тя служи на човешката съвест."
Данило Киш

Фама
София 1000
пл. Славейков 11
famapublishers@abv.bg