"Свирих Свирих на твоя глезен, китара. Музиката без звук бе твоето изражение. Ноти чрез моите устни го променяха. Бах и Бетовен застинаха подобно облак над нас." Лъчезар Лозанов ... |
|
Франческо, синът на нотариуса сер Петрарко, докато овладява юридическите науки, се е отдал на една съблазън - да съчинява стихове и намира, че името му не е от най-благозвучните за човек, заел се с толкова възвишено занимание. И се прекръства на Петрарка. Дали е подозирал, че с това име ще бъде белязана поезията за векове напред! Макар славата приживе да е верига на ръката, която твори! Когато на разпети петък 1327 г. влиза в църквата в Авиньон, той едва ли си е давал сметка, че докато страстите Христови траят само една седмица, в него ще пламне страст, която ще го терзае цял живот. Защото ще срещне ангелообразно същество ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
"Ще започна стиховете по хронологичен ред. Както съм ги писала, година по година, първо най-старите, до ден днешен. Акцентът на моите стихове е предимно любовта, любовта не просто като любов на жена към мъж или на мъж към жена, любовта към приятелите, към света, към дадено място, към дадено събитие." Румяна Генкова Повелителят на душата Като буен огън гори ми душата. Като силен вятър свисти ми главата. Тичам във гората, стъпвам по тревата. Богата е земята, пълна е душата. Искам да тичам, да хвана зората, но от любов подкосяват се краката. Искам да пея, да викам, но от любов пресъхва ми устата! Искам да ... |
|
Двуезично издание на български и руски език с избрани стихове и проза. ... Юнна Петровна Мориц, един от най-значимите световни поети през последните повече от шест десетилетия, е родена на 2 юни 1937 година в Киев. Предците ѝ, както много други евреи, са били изгонени от Испания преди векове, живели са в Германия и накрая са се установили в Русия. Баща ѝ е имал две висши образования - инженерно и юридическо. Работел е като инженер в транспорта. Майка ѝ е вършила много неща - давала е уроци по френски и математика, била е медицинска сестра, занимавала се е с художествени занаяти, била е дори дървосекач. ... |
|
Продължението на "Изворът на женската сила". Тя владее четирите стихии - огън, вода, въздух, земя - които дават на жените: Сиянието на страстта Прелестта на любовта Крилата на свободата Силата на увереността ... От столетия жените са предавали - от уста на уста, от майка на дъщеря - тайните техники на съхраняване и засилване на женската енергия. Тази, която е знаела тайните и е умеела да използва своята енергия, е притежавала невероятна мощ. Мъжете били готови да дадат живота си за една нощ с такава жена - мъдра и интуитивна, могъща и всесилна, съединяваща силата на всички стихии. Тя приема света такъв, ... |
|
Девет ключа Измислена идилия във златна клетка. Красива птица със завързани криле. Изтръгнат звук, от песен неподета шепти в старинна чаша, магия за едно сърце. Бушува огън в мраморна камина. Мълчи дворецът със залостени врати. Любов заключена със девет ключа. Все търси процеп, за да отлети. Радостина Дианжело ... |
|
Главната героиня Дамяна е на преклонна възраст. Тя е жрица на дома, свято привързана към обичаи, двор, роднини. Заедно с мъжа си построяват хубава къща, в която обаче щастието не се заселва за дълго. Тя е принудена да живее под един покрив със своя внук Нойо, който отхвърля житейските ценности. Против волята ѝ разпродава имот, създаван от поколенията преди него. Една мечта осмисля съществуването му - да замине за чужбина и да забогатее. Когато идва тоя час, съдбата обаче решава друго... Небесен огън представлява колоритна картина на нашето съвремие, видяно през погледа на неуспели хора, които обаче са съхранили в ... |
|
Дългоочакваното продължение на Четвърто крило . ... Всички, включително и самата Вайълет Соренгейл, очакват, че първата година във военния колеж Басгайът ще им бъде и последната. Вършитбата бе едва първият невъзможно труден тест, чиято цел бе да отсее малодушните, недостойните, родените без късмет. Сега започват истинските тренировки и изпитания и не е ясно дали Вайълет ще издържи. Обучението не само е изтощително и брутално, но е и преднамерено създадено да закали издръжливостта на ездачите пред лицето на болка отвъд предела на човешкото. А и новият вицекомендант сякаш е приел за лична мисия да докаже на Вайълет точно ... |
|
Това е книга за любовта, онази любов, голямата, истинската, понякога единствената. Любов с много отблясъци: майчината - мека лунна прелест, забравената - лумнал огън в бурята, зрялата любов към рода и земята, щедрата - към свои и чужди. Безусловната любов, която приживе споделяме и раздаваме, и която ще ни пренесе отвъд в обятията на напусналите ни любими. Първата, със силует на кокиче, последната - с аромат на зрели смокини, любовта, която поболява или лекува, която дава живот или го погубва. Тя прекрачва граници, стопява религии, Бог е един, както и да се нарича, не признава философии и различия на кожата, хора сме и ... |
|
Сборник с фолклорни текстове. ... Пред вас е сборник с фолклорни текстове, обединени около образите на змея и неговите близки "роднини": змеицата, ламята и халата. Както сами ще се убедите, разгръщайки страниците на книгата, змеят е един от ключовите персонажи в нашия фолклор, наследник на древни божества, могъщ и опасен противник, но същевременно почитан като владетел на природните стихии, стопанин на планини, извори и пещери, покровител на селища и родове. Змеицата и ламята (халата) заемат по-скромно място във фолклорния свят на българите и се смятат главно за вредители и врагове, но образите им също имат ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |