"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
|
Париж никога не е бил толкова неустоимо мрачен! Една красива сграда в Париж. Петима съседи. Всеки крие тайни. Всеки е заподозрян. Джес е сама, без пари и брат ѝ Бен е единствената ѝ надежда. Но когато пристига в Париж и стига до сградата, в която Бен живее под наем, Града на светлините започва да ѝ се струва все по-мрачен. Първо, мястото изглежда далеч по-луксозно, отколкото брат ѝ може да си позволи. Второ, Бен не е там и не отговаря на обажданията ѝ. Трето, обитателите на съседните апартаменти са пъстра смесица от характери и съдби, но никой от тях не изглежда готов да помогне. Изисканата ... |
|
|
Сборникът И винаги любовта съдържа утешителните и понякога смешни истории на хора като всички нас. Които се влюбват внезапно, разочароват се, губят любим или откриват собствената си уязвимост. Които умеят да си тръгнат от някого, дори когато боли. Или да дадат обичта си на родител, когато се нуждае от сили."Не тръгва ли понякога времето срещу търсача, не му ли показва на ъгъла част от лицето си, не разкрива ли в дребна ежедневна случайност забулените следи на предстоящото?" Ина Иванова А не е ли любовта единственият възможен начин да прекосиш живота? Героите в тези разкази познават самотата, но не се боят от ... |
|
|
"Скъпи читателю, Трябва да направя една изповед. Аз мълчах за нещо, което трябваше да извикам от къщните покриви. Това е най-чудесната информация на света и аз се чувствам ужасно виновен за това, че съм я задържал. Другите, които знаят тайната, се чувстват също толкова виновни за това, че си мълчат. По всяка вероятност това е причината да ти дадат тази книга. Единствената причина, поради която човекът, който ти я е дал, е чакал толкова дълго, е, защото той знае, че съществува риск ти би могъл да си помислиш, че той е луд. Но любовта на този човек е надделяла над страха му и сега ти имаш този подарък в ръцете си. Не ... |
|
|
"Тази книга завършва с предчувствие за смърт. Последната дума на тази книга е „кола“. Кола, която не пристига на пресечката на „Евлоги Георгиев“ и „Оборище.“ Колата, която не пристигна на тази пресечка, се оказа смачкана на „Цариградско шосе“. Заради това не пристигна на „Оборище“ и „Евлоги Георгиев“, където живееше Кембълът. Тази книга не е писана от мен. Като че ли не е писана и от Кембълът . Тази книга е писана от предчувствията му. Може би заради това на места звучи несвързана. Предчувствията му изпреварваха мисълта. Предчувствията му понякога бяха по-бързи и от словесните реакции. А той знаеше какво да прави с ... |
|
|
Казармени истории ... "- Когато ви казват имената, забравяте кои сте и отговаряте "Аз"! - Няма какво да мислите. Всичко, което трябва, вече е измислено от вашите офицери. - Купил си той храна и я изпил всичката. - Така се вторачил в готвачките, дори яйцата му станали на очи. - Ако имате да казвате нещо, стойте там и мълчете!..." ... |
|
|
"Виж едни хора в подземно пещерно живелище с дълъг изход, стигащ до светлината; там те живеят от деца с оковани крайници и вратове, така че са постоянно на едно място, гледат само пред себе си и не могат поради оковата да си извъртат главите. Зад тях гори огън, който осветява над тях и по-надалеч, а между огъня и прикованите върви нататък път, покрай който, виж, че е вдигната стеничка - каквато се поставя пред хората за фокусниците като преграда, та да си показват върху нея фокусите. - Виждам - рече той. - Виж и това, че покрай тази стеничка други хора разнасят съдове и най-различни неща, подаващи се над стеничката, ... |
|
|
Историята на най-големия банков фалит в България или как функционира една "захваната държава". ... Тази книга е резултат от двегодишно журналистическо разследване, което проследява историята на Корпоративна търговска банка от създаването до фалита ѝ (1994 - 2014). Разследването е проведено на базата на десетки срещи с преки участници или свидетели на събитията, представители на държавни структури, политически партии, бизнес, регулатори. В процеса на работа са анализирани стотици официални и неофициални документи. Достъп до информация от български и международни организации е поискан десетки пъти. ... |
|
|
Изданието съдържа: Епилог към книгата "От Франческа до Беатриче" За психологията на интересния мъж Черти на любовта Любовта у Стендал Любовният избор Към историята на любовта Промяна в поколенията Бележки върху "куртоазната любов" Пейзаж с кошута в дъното Пролог към "Герданът на гълъбицата" от Ибн Хазм от Кордова ... За психологията на интересния мъж Няма нищо по-ласкателно за един мъж от това да чуе жените да казват за него, че е интересен. Но кога според жените един мъж е интересен? Въпросът е един от най-деликатните, които могат да се зададат; в същото време - един от най-трудните. За да застанем пред него с известна ... |
|
|
"Името ми е Дамян" (2001) е дебютният роман на Тратник, още с излизането си превърнал се в сензация. През 2014 г. претърпява второ издание, когато е включен в програмата за извънкласно четене на средношколците по проекта "Раста с книга". Светът на Дамян се лута между семейните скандали, социалните служби и психолозите. Всъщност никой не разбира Дамян: нито родителите, нито приятелката, нито компанията му. Затова в самотата си той посяга към наркотиците и непрекъснато пие, а понякога така му се стъмва пред очите, че разчиства всичко около себе си. Бунтува се срещу хората, които издевателстват над него ... |
|
|
"Смея да мисля, че от младото поколение поети, Пламен Григоров е между първите по талант. Той е образен, метафоричен, много свой, много различен. И това не са суперлативи, а просто истина. Истинска радост е за мене, че познавам поета Пламен Григоров и че мога да се наслаждавам на неговата поезия... У Пламен Григоров грабва стихийното му образно чувство... Бих казал има нещо неудържимо у него, като в един Никола Фурнаджиев , нещо елегично образно като у Асен Разцветников . Разбира се, поетът е със свое лице, единствено число... Вярвам много в него!". Димитър Светлин "По този път не е минавал никой. Дори ... |
|
|
Дълбоко в гората живее Мечо. Високо в клоните на дърветата живее Малко Птиче. "Клъв, клъв, клъв! Чурулик, чурулик, чурулик! – Събуди се веднага, Мечо! Дочух нещо невероятно, цялата гора говори само за това!" Из книгата Слухове се носят... Малкото птиче бърза към Мечо, за да му разкаже всичко, което е чуло. Но мечокът има други намерения. Историята е вдъхновена от притчата за трите сита на Сократ, която ни запознава с умението да мълчим и нуждата да говорим, пред които философът поставя три сита - истината, добротата и ползата. ... |
