Изследвания върху любовта

Изданието съдържа:
Епилог към книгата "От Франческа до Беатриче"
За психологията на интересния мъж
Черти на любовта
Любовта у Стендал
Любовният избор
Към историята на любовта
Промяна в поколенията
Бележки върху "куртоазната любов"
Пейзаж с кошута в дъното
Пролог към "Герданът на гълъбицата" от Ибн Хазм от Кордова За психологията на интересния мъж

Няма нищо по-ласкателно за един мъж от това да чуе жените да казват за него, че е интересен. Но кога според жените един мъж е интересен? Въпросът е един от най-деликатните, които могат да се зададат; в същото време - един от най-трудните. За да застанем пред него с известна определеност, би било необходимо да разработим цяла една нова все още неопитвана дисциплина, която от години ме занимава и тревожи. Обикновено я наричам "Познание за човека и философска антрополо­гия". Тази дисциплина ще ни покаже, че душите - също както телата - имат различна форма. С по-голяма или по-малка яснота, според прозорливостта на всеки, всич­ки ние в социалното общуване долавяме тази различ­на вътрешна организация на личностите, но ни струва голямо усилие да преобразуваме очевидното усещане в ясни понятия, в цялостно познание. Усещаме другите, но не ги познаваме.

Несъмнено речта, с която си служим, е акумулирала едно съкровище от фини прозрения, което се съхранява в словесни капсули от насочващи алюзии. Наисти­на говорим за груби души и нежни души, за строги и мили души, дълбоки и повърхностни, силни и слаби, обидчиви и лековати. Говори се за хора с голяма душа и малодушни, като по този начин на душите се признават размери както на телата. Казва се за някого, че е човек на действието или че е съзерцателен, че е "мозъчен" или сантиментален и т. н., и т. н. Никой не се е заел методич­но да постигне точния смисъл на тези толкова разнооб­разни названия, зад които предполагаме чудесното раз­нообразие на човешката фауна. И така: всички тези из­рази само загатват за различията в конфигурацията на вътрешния човек и водят към конструирането на една психологическа анатомия. Става ясно, че детската душа задължително има структура, различна от тази на ста­реца, и че един амбициозен човек притежава душевен строй, различен от този на един мечтател. Едно такова изследване, направено поне малко систематично, би ни довело задължително до характерология от нов тип, благодарение на която бихме могли с неподозирана из­черпателност да опишем разновидностите във вътреш­ния свят на човека. Сред тях би се появил интересният според жената мъж..

Опитът да се навлезе в дълбочина в неговия анализ би ни изпълнил с ужас, защото веднага бихме се видели обкръжени от една джунгла, където всичко е проблем. Тъй като първото и най-външно нещо, което може да се каже за интересния мъж, е следното - интересен мъж е мъжът, в когото жените се влюбват. Но това веднага ни обърква, запращайки ни сред най-големите опасности. Попадаме в сърцето на любовната джунгла. А случаят е такъв, че в цялата човешка топография няма терито­рия, по-малко изследвана от тази на любовта. Може да се каже, че още нищо не е казано; по-скоро - че още не е мислено.

Някакъв сбор от недоразвити идеи се е настанил в главите и пречи да се видят фактите с ослепителна ясно­та. Всичко е объркано и изопачено. Има многобройни причини, за да бъде така. На първо място, по същест­во любовта е скрит живот. Една любов не може да бъде разказана - при споделянето й тя губи очертанията си и се изпарява. Всеки трябва да се опира на личния си поч­ти винаги оскъден опит, а да се трупа чужд не е лесно. Какво би станало с физиката, ако всеки физик разпола­га само с личните си наблюдения? На второ място, най-способни да мислят за любовта са онези, които най-мал­ко са я преживели, а тези, които са изживели любовта, обикновено са неспособни да разсъждават върху нея, да анализират тънко нейното преливащо се и винаги двус­мислено оперение. И накрая, един опит да се разсъжда­ва върху любовта е изключително неблагодарна работа. Ако някой лекар говори за храносмилането, хората слу­шат със скромност и любопитство. Но ако един психо­лог говори за любовта, всички го слушат с пренебрежение, по-скоро - не го чуват, не успяват да разберат това, което казва, защото всички се смятат за специалисти в материята. Малко са нещата, в които така явно се проя­вява обичайната човешка глупост. Като че ли, в края на краищата, любовта не е една теоретична тема като всяка друга и поради тази причина - недостъпна за този, кой­то не пристъпва към нея с добре подготвен интелекту­ален инструментариум! Става същото като с Дон Жуан. Всички смятат, че тяхната теория за него е най-вярна за Дон Жуан, най-тайнственият, най-непонятният,
най-острият проблем на нашето време. А е така, защото с малки изключения - мъжете могат да се разделят на
три типа: такива, които се мислят за Дон Жуановци; та­кива, които смятат, че са били; и други, които вярват, че са могли да бъдат, но не са поискали. Последните са тези, които - с благородно намерение - са готови да атакуват Дон Жуан, а може би и да го анатемосат.



Съществуват прекалено много причини за това във въпросите, от които всички си въобразяват, че разбират - любов и политика - да е постигнат най-малък напре­дък. Тези, които най-добре биха говорили, предпочитат да мълчат, само и само да не слушат баналностите, кои­то по-низшите хора припират да изкажат, веднага щом се спомене някой от тях.

Уместно е да се отбележи, че нито Дон Жуановците, нито влюбените знаят нещо съществено за Дон Жуан; и обратно - ще говори с точност върху двете материи само онзи, който живее на разстояние от тях, но с внимание и любопитство, както астрономът прави със слънцето. Да познаваш нещо, не означава, че си това нещо; нито, че ако си - го познаваш. За да видиш нещо, трябва да се отдалечиш от него, а раздялата с реално преживяното го превръща в обект на познание. Всичко друго би ни накарало да мислим, че зоологът трябва да се превърне в щраус, за да изучи щраусите. Това става с Дон Жуан, когато говори за самия себе си.

За себе си мога да кажа, че не съм стигнал до доста­тъчна яснота по тези големи въпроси, въпреки че мно­го съм мислил върху тях. За щастие, сега няма защо да говорим за Дон Жуан. Може би е необходимо да кажем, че един Дон Жуан винаги е интересен мъж, противно на това, което враговете му искат да ни накарат да вяр­ваме. Но е очевидно, че не всеки интересен мъж е Дон Жуан и това е достатъчно, за да изчистим тази слава от опасния му профил. Колкото до любовта, няма да е тол­кова лесно да избегнем намесването й в нашата тема. Така че ще се видя принуден с очевиден догматизъм -без развиване, нито доказване - да формулирам някои от моите мисли върху любовта, които във висша степен се разминават с общоприетите идеи. Уместно е читателят да погледне на тях като на наложително разяснение на онова, което ще му кажа “за интересния мъж”, и засега да не упорства много да се произнася върху това дали са основателни или не.

Фабер принт ООД
Велико Търново, 5000
ул. Генерал Сава Муткуров 8
faber@faber-bg.com