Иван Вазов (1850 - 1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност; само шест години по-късно е честван официално като Народен поет. В периода 1890 - 1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: Драски и шарки (два тома), Видено и чуто, Пъстър свят, Утро в Банки. В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор "софийски разкази", но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и ... |
|
|
“Детето се зави презглава. Фъртуната виеше свирепо, но под юргана бе топло, уютно и сигурно. Подаде носле навън, само колкото да види отражението на огъня от старата печка по варосания таван и да чуе по-ясно пукота от съчките. - Бабо, спиш ли? - Кажи, сине. - Бабо, разказвай ми за….” ... |
|
|
Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в Софийски истории. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци - от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата ... |
|
|
Езикът в тази книга, преценен от академични позиции, може би щеше да скандализира. Вече сме преживели шока от нахлуването на уличния език в литературата. И ето че именно чрез жаргона - малко "ретро", защото е от 60-те, 70-те години на 20 век – Валентин Пламенов постигна едно лирично, но безпощадно точно животоописание на своето поколение. "Разказите на едно софийско копеле" е неговата лебедова песен. Това е една неповторима поема в проза - за поривите, надеждите и разочарованията на своето поколение. Нима е малка награда за един писател да успее да постави диагноза на времето си? ... |
|
|
"Тази книга, като никоя друга, отразява безвремието, в което живяхме. Помня колко бях потресен, когато я четох за първи път, през 1997 г. Хората бързо забравиха правителствата, при които добре облечени бизнесмени се стреляха по заведения и инфлацията галопираше, а обикновеният човек изпадаше в отчаяние, в депресия. Чудеше се дали да остане в родината си, или с пламтящи от треска очи да търси начин как да се озове в бленувания Запад - тогава още не бяхме в Европа. Тази реалност сякаш плашеше българския писател. Но не и Деян Енев . Разказите в този сборник нагазваха смело в най-дълбокото на родното, придърпваха ... |
|
|
Илюстриран с авторски рисунки, факсимилета, фотографии, този сборник представя за първи път по-цялостно личността и творчеството на без време оставилия ни Веско Булев (1974-2007). Драмата на неговото поколение, посрещнало промените от края на XX век в най-крехката и ранима възраст; драмите на обикновените хора, на „унизените и оскърбените", които се поднасят на общественото внимание само когато придобият скандален вкус; родилните - но както се оказва трайни недъзи на разбиващите се съвременни обществени порядки, морал и псевдокултура, са разказани от него с покъртваща автентичност, за да защити своето кредо: важното ... |
|
|
Анна Карима е писателка, общественичка и едно от най-видните лица в борбата за равноправие на половете в България. Тя е сред основателите на Женското образователно дружество "Съзнание", което се бори за допускането на жени студенти в Софийския университет. Учредява Българския женски съюз, редактор е на редица списания и вестници, основава съюза "Равноправие", открива първото в София Девическо търговско практическо училище и основава дружество "Инвалид" - дом и училище за деца с физически и психически проблеми. Пише и публикува през целия си живот. Три нейни пиеси са поставяни в Народния ... |
|
|
Участник. Неравносметка на една лична политическа практика. ... Трояк разказ за софийската гражданска опозиция, 1987 - 1989 г.: документирано свидетелство за лично участие, биографично мотивирано и аналитично осмислено. Авторът, старши асистент по (марксистка) философия, напуска през 1984 г. Софийския университет и става последователно: преводач във "Винимпекс", маневрист в миньорска бригада, използвана на "Асарел-Медет", "малък" доктор по философия, изследовател на бюрокрацията в група към СУ, съучредител на Клуба за гласност и преустройство, Екогласност и СДС; след Десети ноември - ... |
|
|
Сборникът, посветен на светител Серафим Софийски Чудотворец, съдържа разкази за неговия живот, за всеотдайната му пастирска и богословска дейност, за многобройните чудеса, станали по неговото молитвено застъпничество. Тук са поместени и някои кратки, но знаменателни слова и доклади на светител Серафим. Те не само ярко разкриват пламенната му любов към Христос Бог и към страдащото Христово паство, но ни напомнят и духовните завети, които и днес отправя към нас този праведен архиерей, молитвеник, прозорливец и ревнител на божествената истина - велик светилник на Православието. ... |
|
|
В тези разкази Алек Попов се обръща към стилистиката на класическата ренесансова новела, позната ни от Декамерон на Бокачо , за да я обогати и надгради с нови теми, съвременно светоусещане и лексика. Той дава пълна свобода на въображението си, като създава виртуозни сюжети и галерия от ярки, запомнящи се образи, чиито житейски перипетии и вътрешни катарзиси ги карат да търсят и да преоткриват себе си. В книгата са включени и някои от най-впечатляващите разкази и новели на писателя, излизали през годините. Необикновени истории с привкус на магия и мистерия, изпълнени със смайващи обрати, свеж хумор и самоирония. ... |
|
|
Тодора Радева събира в сборник стари и нови истории за болките, травмите, лутанията и самотата на съвременния човек. Герои, които се разравят до безкрай, търсещи нещо, по-голямо от себе си, нещо, на което да принадлежат. Началото на тези разкази често е малък жест, дребен детайл, разговор или обикновена ситуация, които отключват сюжета - към Борисова градина по време на първия дъжд през септември, към Капана или Главната, селце в Перу, мотел или панелен квартал - и го насочват навътре, към раздробения на парчета собствен свят, който би могъл да се слепи чрез любовта, чрез миналото, чрез изкуството, но много често си ... |
|
|
"Разпилени разкази" са неиздаваните (в по-голямата си част) смешни и абсурдни разкази, етюди и притчи на Калин Терзийски . Те са писани в един дълъг период - от 1997 до 2012, но предимно през миналия век. Така че имат и апокрифна стойност. Нещо като драсканиците на Наполеон из ученическите му тетрадки, преди да стане такъв велик и досаден император. В Разпилените си разкази Калин Терзийски се усмихва, намигва и се покланя на старите си велики татковци и учители Кърт Вонегът , Данийл Хармс, Илф и Петров, Ярослав Хашек , Франц Кафка , Джон Ленън (като писател). И продължава напред! ... |
