Книгата на Антонио Дамазио е твърдо базирана в еволюционния контекст. Той твърди, че дори и едноклетъчните организми, например бактерии или амеби, имат минимално чувство за себе си и се стремят да запазят вътрешния си интегритет срещу чуждо нашествие. Те демонстрират примитивни емоции, които са предтечите на преживяванията на болка и удоволствие. Дамазио нарича процесите, чрез които организмът стабилизира тялото си, хомеостаза и изследва последиците за това при хората, доказвайки тезата си, че трябва първо да изпитваме емоции, за да можем да мислим. Това е ясна и съществена книга, която разкодира всички конвенционални ... |
|
|
В Окото на съзнанието Оливър Сакс разказва историите на хора, които успяват да се движат в света и да общуват с другите, въпреки че са загубили смятаните от мнозина от нас за задължителни сетива и способности: силата на речта, зрението, способността да се разпознават лица, усещането за триизмерно пространство, способността да се чете. За всички тези хора предизвикателството е да се адаптират към радикално нов начин да съществуват в света. В книгата ще откриете: Лилиан, концертна пианистка, която загубва способността си да разчита нотите и в крайна сметка е неспособна дори да разпознае всекидневни вещи, и Сю, ... |
|
|
Езикът като прозорец към човешката природа. Стивън Пинкър, автор на изключителните научни трудове Езиковият инстинкт и Как работи умът, защитава по внушителен начин името и репутацията си на един от най-изтъкнатите съвременни учени. Блястящ психолингвист и когнитивист, Пинкър продължава да разнищва тъканта на мисленето и характеристиките на ума с интелектуално предизвикателния бестселър The Stuff Of Thought. Пинкър, който няколко години е директор на Центъра по мозъчни и когнитивни науки в Масачусетския технологичен университет, а в момента е професор по психология в Харвард, трудно може да остави равнодушен който и ... |
|
|
В тази книга става въпрос за творци, които са предусетили откритията на невронауката далеч преди тя изобщо да съществува. Уолт Уитман, Джордж Елиът, Огюст Ескофие, Марсел Пруст, Пол Сезан, Игор Стравински, Гъртруд Стайн и Вирджиния Улф са открили истини за човека и неговия ум, които науката едва днес преоткрива. Въображението на тези истински сталкери е предугадило факти от бъдещето."Вече знаем достатъчно, за да знаем, че никога няма да знаем всичко. Ето защо имаме нужда от изкуството: то ни учи как да живеем с мистерията. Само човекът на изкуството може да изследва непознатата вселена, без да ни дава готов ... |
|
|
Преходът от информационната към концептуалната епоха. Почти век западното общество като цяло - и американското в частност - е доминирано от начин на мислене и подход към живота, който е силно ограничаващ и дълбоко аналитичен. Нашата епоха принадлежи на работника на знанието, високообразования манипулатор на информация, който прилага експертните си познания. Но нещата се променят. Благодарение на ред сили - материалното благоденствие, което разгръща нематериалните ни придобивки, глобализацията, която праща белите якички в другия край на света, мощните технологии, които дори изцяло елиминират определени видове работа - ние ... |
|
|
Тази книга е призив за изследване - просто защото не знаем достатъчно, за да предписваме рецепти. Тя е опит да ни ваксинира против митове като Моцартовия ефект, като този за хора на лявото полукълбо и хора на дясното полукълбо, и като този, че ще вкарате децата си в Харвард, ако им пускате да слушат записи на чужди езици още докато са в утробата. В книгата ще откриете: Защо не можем да работим съсредоточено по 8 часа зад бюро? Защо не успяваме да следим съвестно всеки слайд от презентация? Защо в три часа следобед обикновено ни се спи? Защо запаметяването е проблем след определена възраст? Защо трябва да върнем ... |
