Във всяка една епоха е имало чисти и боголюбиви хора, които са чували Божия глас в сърцето си. На много места в Стария завет срещаме известните думи на пророка: "И Господнето слово дойде към мене." Свидетелства за вътрешно откровение откриваме и в редица новозаветни писания, като например в Откровение от Йоан. През следапостолската епоха църковните отци Йероним и Августин, а по-късно и средновековните мистици Бернар от Клерво, Таулер, Сузо, Томас а Кемпис и други също са отдавали голямо значение на откровението. Якоб Бьоме (около 1600 година) и Емануел Сведенборг (около 1700) са писали творбите си, вдъхновени от ... |
|
|
"Целта на всяко национално движение е само да търси своя Бог, който да бъде негов собствен Бог и вярата в него да е единствена истинска вяра" пише Ф. М. Достоевски в "Бесове". Фундаментализмът съществува само, когато е предизвикан от модернистични теологии, когато средпросвещенческото учение се възприема като заплашващо вечните истини, ценени по света. Тази книга е плод на няколко години размисъл на автора върху възраждането, характерно за всички основни религии, и способността на тези възродени религии да създават нажежени социални и политически конфликти в един смаляващ се "глобализиран" ... |
|
|
Известният атонски подвижник от най-ново време, Паисий Светогорец, е причислен към лика на светиите на 13 януари 2015 г. Роден на 25 юли 1924 г. във Фараса, след уволнението си от армията отива на Света Гора. Изпълнявал всякакви послушания, постоянно се молел, стараейки се да не бъде забелязан от околните, обичал да чете житията на светиите. В 1962 г. по някакви духовни причини заминава за Синай, през 1964 г. се завръща на Атон, през 1966 г. претърпява тежка операция на белите дробове. Постепенно към стареца се запътват хиляди хора. Ежедневно от сутрин до вечер той изслушва, съветва, утешава, решава човешките проблеми, ... |
|
|
През 1945 г. един египетски селянин случайно открива в пустинята някакви древни ръкописи, които се оказват гностически евангелия - свещените писания на една от най-ранните християнски секти. По ред причини - алчността на антикварите, съперничеството в научните среди и т. н. - находката от Наг Хамади вижда бял свят едва през 70-те години, като още преди това става обект на безброй спорове, спекулации и догадки. Книгата е едно от първите изследвания на нагхамадийските текстове, адресирано към най-широка публика, което бързо се превръща в класика в своя жанр. Авторката е работила в продължение на години със самите текстове ... |
|
|
"Не се знае със сигурност кой точно е авторът на тази книга, чиято огромна популярност е засвидетелствувана както с хилядите и преписи, по брой отстъпващи само на Библията, така и с преводите на около 95 езика и около 3000 издания. Но все пак най-често това съчинение се свързва с името на Тома Кемпийски... Цялото произведение, което и днес не престава да бъде ръководство по християнска духовност, не е систематично изложение на догмати, а непрекъсната подкана за поемане и неотклонно следване на единствения истински път към царството - пътя на Христа. И докато първите две книги искат от човека правилно насочване на ... |
|
|
Сънищата, наричани "забравения език на Бога" от някои и "дяволски послания" от други, отдавна са се разглеждали като предвестник на бъдещето. Но съвременното схващане, че сънищата са интимно свързани с личната психология, нагласи и поведение на сънуващия, се дължи на пионерската работа на швейцарския психиатър К. Г. Юнг, който показа, че в сънищата активнооживява несъзнаваното. Книгата е изчерпателно и практически полезно ръководство за разбиране на сънищата в светлината на основните принципи на аналитичната психология на Юнг. Описва се и се дискутира моделът на Юнг за психиката и се дават много ... |
|
|
Живот, писма, поучения. ... Св. Православна Църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, Каноните и вероопределенията на седемте Вселенски събори и творенията на древните св. Отци и църковни учители, обхващащи периода от II до IX век. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност Богоносната личност на Преподобни Антоний Велики, основоположник на Източното монашество. В резултат на своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и ... |
