Избрах да прочета този роман на Мартин Ралчевски тъкмо заради темата - християнската вяра. Мога да кажа, че за хората, които не са отворили никога Библията ще успеят чрез страниците й да научат основните истини. И талантлив и търпелив посредник ще им бъде именно тази прекрасна книга. Авторът умее да разказва, да вълнува и убеждава. Допадна ми, че творецът не употребява както други автори псувни, цинизми и грубости...Сякаш с тях речта става по-образна и наситена? Едва ли - понякога това говори за творческо безсилие... Сега си признавам, че имам огромното желание да прочета и другите два романа на писателя. Препоръчвам книгата на всеки българин.

Романът прочетох по препоръка на колежка. Чудесен е и го препоръчвам съответно на останалите хора! Ако имам забележка, то е към редакторската работа...личи си, че няма такава. Жалко! Книгата би станала по-чиста с редакторската намеса.

Prekrasna kniga.

'Bezkraina nosht' mi haresa pove4e, no i tazi ia hapnah kato topal hliab. Avotora e talantliv. Pozdravlenia!

Браво бе. Не очаквах, че и тази книга ще се окаже толкова сполучлива. Докато я четях мислех, че всичките неща за Достоевски, за смъртните и присъди и за края на света са художествена измислица, но се оказаха истина. Направо невероятно! Този автор ме изненада за втори път. Прекрасно четиво! Просто супер.

Струва ми се, че героя се чудеше твърде дълго дали да се включи в обира. Това леко ми досадя. Но иначе романа се оказа УБИЙСТВЕН!!! Задължително трябва да бъде прочетен. Браво.

Strahotno. Bravo.

Bravo

Bravo!

Seriozen roman. Dovolen sam.

Dobro e!

Dokato u nas se izdavat podobni knigi balgarskata proza ima badeshte! Ubeden sam che iskrenostta i dobrotata na Adam (glavnia geroi), sachetana s nachetenostta i fenomena na profesor Hanif (vtorostepennia geroi) shte dostaviat istinska naslada na vseki inteligenten chitatel.

Много ми хареса книгата и сега започвам да чета Безкрайна нощ!

Отдавна се каня да пиша, но чак сега смогнах. За първата книга, приятели и техни приятели вече "чакат на опашка". А сега и за втората. Снощи я приключих и я бях обещала и не нея за сутринта. Та по този повод. Вероятно авторът обича всички свои неща подобно на децата си, но на мен "Горски дух" е някак по-близка, в личен план като възприятие, а и може би защото е по-мащабна и задълбочена като набор идеи. Още когато я започнах имах нагласата, че е нещо различно – интересно, динамично, не предполагах, че във втората част ни очаква такова духовно приключение. Мисля, че е излишно да казвам, че съм много силно впечатлена, едва ли моето мнение ще е по-различно от това на другите –модерен съвременен роман, който е четивен, героите са наши съвременници с проблеми идентични на собствените ни, но е и толкова дълбоко философска, предлага тълкувания на много от най-дискусионните теми, /за мен бе много интересна тази за греха/, носи и много познание. На книжния пазар вече няма художествена литература, която да е увлекателно четиво и да дава информация, която е човекополезна. В смисъл, или учиш, или се забавляваш, без възможност и за двете едновременно, а тук е съчетано и от двете, по фин и елегантен начин. От професора (герой) научих много неща, които ми обогатяват общата култура. Религиозната проблематика е поднесена по фантастичен начин, мисля, че ако авторът живееше във времето на мисионерите, би бил световноизвестен. Емоционалните пластове са динамизирани, възприемат се по достъпен начин, макар и сложни, напр. приятелка /Кремена/ сподели за „Безкрайна нощ”, че от много време не се е разчувствала и плакала, четейки книга, българска, да не говорим за съвременна. Най-важното за мен е, че бях провокирана да се размисля, да преоценя постъпки и/ или по-скоро мисли и считам, че имаше полза....., ще бъда по-добра. Благодаря. Убедена съм, че няма да има читател, който да не реагира подобно на мен. Внушението е достатъчно силно, за да се замислим сериозно и за себе си.

По препоръка на мои познати прочетох и двете книги на Мартин. Отдавна не ми се бе случвало, дето се казва, да прочета книга на "един дъх", но и двете така ме завладяха, че наистна ги прочетох без прекъсване. Радва ме факта, че в нашата художествена литература се появява автор, който пише за истнските неща в живота, а не за все още актуалните т.н. "мутри и босове на подземния свят"! Дано все по-често на нашия книжен пазар да се появяват такива стойностни романи! Искрено желая успех на този млад и талантлив автор !!!