Планината на траките, земя на долмени и светилища, на римски гробници и средновековни крепостни стени, земя, в която върху древни тракийски оброчища векове по-късно издигат снага християнски храмове и параклиси. Тук езичество и християнство се вплитат в един пъстър венец. ... |
|
От основаването на Града ... Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата "История на Рим" е била и днес продължавала бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книга в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35. Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух благодарение на ... |
|
Изследването е посветено на балканските народни названия на планети, звезди и съзвездия, които са разгледани в контекста на традиционната народна култура на балканските народи и в съпоставка с народните астроними в други езици, на които балканските езици са родствени или с които са свързани културно-исторически - славянските, романските и други индоевропейски езици, а също тюркските и угро-финските. При разработването на избраната проблематика се прилагат методи и подходи, характерни за различни научни области - сравнителното и съпоставителното езикознание, ареалната лингвистика, етнолингвистиката, ономасиологията, ... |
|
Тази книга обединява свидетелствата за римляните и съвременните археологически открития. Авторът успява да предаде неувяхващото очарование на Рим и да осветли живота на неговите управници и жители с културните им традиции, религиозни вярвания, образователна система, семейна уредба, пристрастия и забавления. Ако читателят се пренесе в миналото, ще знае къде да отседне, как да се облече, как да се държи на официален обяд, какво да прави в амфитеатрите, на пазара и в обществената баня, от какво да се пази по улиците на Вечния град... Ще добие представа как малкото селище се превръща в град, как римляните завладяват ... |
|
Сборникът е резултат от първите докторантски четения, организирани от департамент "История на културата" в Нов български университет през 2007 година. Целта на цялостния проект - докторантски четения плюс публикация - е да изяви и подложи на компетентно обсъждане проучването и възгледите в докторските тези в процеса на работа. Така докторантите получават възможност да изпробват ситуация на дебат и защита преди да са завършили своя труд, да обогатят и коригират твърденията и аргументите си. Оживеното обсъждане по време на форума доведе до преработка и разширяване на презентациите и превръщането им в представените ... |
|
Книгата е посветена на осмислянето на догонващото развитие на основата на историческата приемственост. Основа на разглеждането са историко-философските възгледи на Мартин Хайдегер, като акцентът е преместен от екзистенциалността, съответно екзистенциала на Грижата, върху историчността и съответно върху Съдбата, разбирана посредством Избора. Същностно е разглеждането както на понятието, така и на историческия екзистенциал за Историческо време.Последното не съвпада с природното, тъй като е неравномерно, нехомогенно, притежава сложна вътрешна структура, може да се разглежда съсредоточено в особени точки на исторически избор. ... |
|
Книгата е първа част от научната трилогия Хеленика, посветена на най-забележителните аспекти от древногръцката цивилизация. Тя е опит за модерен прочит на някои теми и въпроси от античната древност, респективно от елинската цивилизация, в един по-широк балкански контекст и особено в динамиката на взаимоотношенията и с нейните балкански съседи – траките и други палеобалкански племена. С наименованието хеленика („За гръцките неща/дела“) античните автори често са озаглавявали своите съчинения, посветени на елинските древности. Самото заглавие подсказва, че усилието е насочено към излизане от формалния хронологичен подход ... |
|
Дори само по тържествения ход на коня може да се заключи, че скалният релеф на Мадарския конник няма нищо общо с обичайна картина на царски лов, а тук става въпрос за висш бог на българите. Храмовият комплекс, намиращ се в подножието на скалата, не оставя никакво съмнение, че релефът изобразява главно божество на българите, каквото през 7-9 век е сияйният конник Сиявуш, воин защитник на правдата, покровител и спасител на българите, митичен предтеча на кановете сюбиги - "сияйно божествени". Този бог напълно се отличава по иконографска визия от предишните почитани по тези земи конни божества Митра, Хурса и ... |