Страхът от варварите

Тероризмът най-често бива сочен като основната заплаха за днешния глобализиран свят. Най-развитите страни и общности от държави търсят изход от тази опасност, обявявайки война на тероризма. Коя е нейната първопричина – икономическа, религиозна, политическа? Цветан Тодоров е посветил книгата си на този сложен въпрос. Привилегированата гледна точка в неговото геополитическо изследване се определя от размисъла за характера на човешките култури. Отношенията между тях нерядко са следвали модела на противопоставяне между цивилизацията и варварството. Заслугата на тази книга е в преодоляването на широкоразпространените представи за териториална разделение на света по тези два критерия. Подобно разделение логично води до тезата за сблъсъка на цивилизациите. На нея Тодоров убедително противопоставя своя възглед за необходимия диалог между културите и за възможността той да получи политическо продължение.

Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия - общественикът Иван Пеев-Плачков. Брат му, Иван Тодоров, е известен физик. Завършва гимназия в България и учи български език и литература в Софийския държавен университет, където завършва през 1961 г.

През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1970 г. защитава докторска дисертация на тема "Теория на литературния анализ" под ръководството на Ролан Барт. Защитава тезата, че поетиката - това са специфичните езикови условия на създаване и означаване на художествения текст. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г. Съпруг е на писателката Нанси Хюстън, с която има две деца. Развежда се с нея след 35 години брак.

В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а след 1990 г. - от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на Централна Америка и Втората световна война.

Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на руските формалисти, който значително допринася за развитието на съвременната поетика. След това публикува "Литература и значение" (1967). В "Увод във фантастичната литература" (1970) разглежда сериозно и задълбочено фантастичната литература.

Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема "Ние и другите", споровете на хуманистите в Европа от епохата на откриването на Новия свят и процесът на колонизация. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа. Неговият анализ на значимостта и самоопределянето има голямо значение за антропологията и социологията. Тодоров, за разлика от Макиавели и Хобс, не вижда в общността зъл по своята същност организъм, с който човек се обвързва само поради своята немощ. Напротив, за него общността е неизбежност, продиктувана от нуждата за признанието на човека, вкоренена в неговата психика. Тази концепция се основава на психоанализата на Лакан и интерпретацията на творчеството на Хегел и Кожев.

Цветан Тодоров говори за себе си като за емигрант и се самоопределя като европеец. Размишлява за истината, злото, справедливостта, историческата памет, болката по родината, срещата на културите и заблудите на съвременните демокрации. Преосмисля живота си в България и Франция, любовта си към литературата, отдалечаването си от структурализма, и от аполитичността. Обяснява своя критически хуманизъм, крайната си умереност, неприязънта си към двуполюсните модели и желязната завеса. Занимават го проблемите за допирните точки, смесването на културите ("метисаж"), "сивите зони" и търси отговор на въпроса "Kak да се живее?"

В книгата си "Завладяването на Америка. Въпросът за Другия" Цветан Тодоров разсъждава за начина, по който местните култури в Америка са били жестоко унищожени от конкистадорите. Следвайки Михаил Бахтин, Тодоров извежда идеята за диалога като "такова положение, при което нито един от участниците не свежда другия до обект". За диалога са нужни два субекта.

Почетен доктор на Софийския университет (1988). Цветан Тодоров е носител на Наградата на Принца на Астурия за обществени науки за 2008 г. Умира на 7 февруари 2017 г. в Париж след усложнения в резултат на невродегенеративно заболяване.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Между страха и озлоблението
Варварство и цивилизация

• Да бъдеш варварин
• Да бъдеш цивилизован
• От цивилизацията към културите
• Едно наследство от Просвещението
• Оценката на културите
• Техники и произведения
• Една мечта на Просвещението
• Цивилизация и колонизация
• За някои недоразумения

Колективните идентичности

• Плурализъм на културите
• Културата като конструкция
• Функции на културата
• Държавите и нациите
• Обезценяване на държавата
• Държава без култура?
• Нравствени и политически ценности Министерство на идентичността
• Култура и ценности

Войната на световете

• Какво да правим – война или любов?
• Религиозни войни и политически конфликти Хора като нас?
• Манихейският възглед
• Ислямизъм и тоталитаризъм
• Войната срещу тероризма
• Целта и средствата
• Изтезания: фактите
• Изтезания: дебатът

Да плаваш сред подводни рифове

• Убийството в Амстердам
• Борбата срещу исляма
• Датските карикатури
• Реакциите
• Някои разсъждения
• Речта на папата
• Откъм страната на исляма

Европейската идентичност

• В търсене на идентичност
• Многообразието като основа за единството
• Форми на съвместно съществуване
• Космополитният модел
• Европа в Западния свят
• Границите на Европа
• Отвъд манихейските схващания
• Бележки