Приказки и притчи из беседите на учителя

За деца и възрастни Съвременният мислещ човек знае, че философското познание може да бъде поднесено по различни начини и в различна форма. То може да бъде представено чрез сложна словесна конструкция, чрез математическа формула, чрез физичен закон или посредством система от хармонични движения. Но словесната форма за препредаване на вековната мъдрост, която е обикната от всички възрасти, всички умове и сърца, това е приказката. Приказката предразполага със своя ясен и прост език, в нея винаги има действие или верига от действия, водещи до завършек. Приказката може да бъде разказана или прочетена многократно, не само защото това е забавно и любопитно, а и защото зад привидната си обикновеност тя винаги крие в себе си кодови образи и скрити послания.
И мировите учители използват кристалната решетка на приказните думи като елемент на разяснение и като средство за тайно послание. В повечето случаи тази употреба на приказката е твърде концентрирана, сведена е до прост линеарен пример или е минимизирана до притча. Много често от една говорена и незаписана философска система човешкото съзнание помни и препредава само приказно-притчовото, което по особен начин загатва за цялото.
В Школата на учителя Беинса Дуно към словото са се отнасяли с повишено внимание и уважение. Можем да припомним, че по време на изнасянето на лекциите и беседите те отговорно са били записвани, а после дешифрирани и подготвяни за печат. Благодарение на този човешки труд сега добиваме представа за духовните принципи, както и за методите при словесното им изложение.
В настоящата книга „Приказки и притчи из беседите на Учителя" Лазар Стойчев използва словото на Беинса Дуно като извлича от него приказно-притчовото послание, но посредством личното осмисляне и подбор, го превръща в мозайка от самостоятелни текстове.

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.