"Вече минах 80... Не съм допускал никога, че е възможно. Право да си кажа, малко се срамувам, защото винаги съм смятал, че поетите трябва да си отиват млади и такива да бъдат запомнени. Ама на! Съдба! Оказа се, че не е чак толкова лошо да навлезеш и в последната възраст - третата или четвъртата... Тогава те обхваща паниката от малкото време, което ти остава, и бързаш да наваксаш всичко пропуснато. Кога съм писал толкова много стихотворения... За последните три години - около 250. А през тези три години претърпях четири операции и оживях. И съм ужасно амбициран до дупка да правя това, на което все още съм способен - ... |
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
Сборникът "Пиеси за деца" за първи път обединява едни от най-обичаните пиеси на Недялко Йорданов . В него ще откриете: Вълкът и седемте козлета; Крокодил посред Балкана, или Красимир и Владимир на село; Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки; Приключения опасни със герои сладкогласни; И в дъжд, и във вятър, пак на театър; Вълкът срещу Козата и трите ѝ козлета. ... |
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
"Камбаната" се родее с романа на Георги Божинов "Калуня-каля" - същите потресаващи картини на насилие и жестокост, същото изострено чувство за справедливост, страст в любовта и първично усещане за природата. И един нов Калуньо се появява в лицето на бившия затворник Вено - защитник на слабите и беззащитни българи в уж свободна България. По ирония на съдбата точно на него се пада жребият да бие тревожната камбана за спасение. "Дойде време камбаната да спасяваш, момче - каза поп Васил. - Чуваш ли! Камбаната! Като Варава да идеш на кръста, но сам да се възкачиш на него, Господ в сърцето си да ... |
|
Годината е 2020. Светът е връхлетян от Апокалипсиса. Времето е разделно и всеки трябва да избере своя път. Писателят Недялко Славов е в стихията си. Блестящият стилист и дълбок хуманист е верен на себе си - романът е побит като словесен знак в центъра на събитията, които бележат духа на времето ни."2020" е роман за абсурдите в съвременния пандемичен свят. Затворени домове, градове, държави... Защитени и незащитени зони. Страхът и сянката на смъртта витаят в ежедневието. Светът е станал огромен концентрационен лагер, в който човечеството води битка за собственото си оцеляване. На този фон героите от романа на ... |
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
|
Недялко Славов представя на читателите сборник с пиеси под провокативното заглавие „Борса за трупове". ... Последното бягство на Дон Жуан: В света на тотална феминизация легендарният любовник търси своето място под слънцето. Преследван от жените, прекосява континенти и океани. Дали ще може да намери миг покой, дали ще стигне някога до спасението. Бялата дама: Стереотипите са превзели и последните интимни пространства на личността. Марионетни жестове, автоматизирани реакции, реплики от телевизионни реклами. Едно семейство на XXI век, в което традиционните ценности те съществуват. Едно общество, в което абсурдът е ... |
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
"Не ми се беше случвало, но се случи... Отначало ме беше обзела паниката от отлитащото време.... И от там - неистовото желание да успея да изкажа всичко, което до сега съм пропуснал да споделя... Случи се в ранна есенна сутрин, когато едва се развиделяваше.... Продължи в тъмните зимни часове от 4 до 7... Не беше навик, а необходимост... Пишех тези стихотворения някак на един дъх... И бързах да ги споделя във фейсбук... И чаках с нетърпение отзивите на моите приятели по страница.... И извън нея... Оказа се, че те всяка сутрин ги чакат и настояват да не спирам... Не спрях... А се опитвах да спра. И така... 67 сутрини! ... |
|
"Фаустино" е отличен с Националната награда за литература "Христо Г. Данов" през 2011 г. ... "Още в първия си роман "Фаустино", поетът Недялко Славов ни изненада със своя необикновен, мъдър и психологически проникновен свят, и талантливо, и мощно влезе в националната ни белетристика." Владимир Зарев "Кога божествената искра превръща съществото в човек? Как малкото момче става мъж? Как отделният човек стига до най-старата мечта на човечеството - да полети? Гилгамеш, Одисей, Ланселот, Фауст са герои на човешката фантазия, които отговарят на тези въпроси. Фаустино е техният ... |