Настоящото издание е дисертационен труд, защитен през юни 2013 година от Венера Матеева-Байчева, пред научно жури в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя предлага изследователски наблюдения върху етапите, през които минават българските деца до формиране на завършени умения за перцепция и продукция на сложни изречения, и върху особеностите на овладяването на различните типове сложни изречения. Появата на сложните конструкции в детската реч не е спонтанна, а резултат от натрупване на знания за езиковата и извънезиковата действителност. Те бележат достигане на когнитивно развитие, което позволява ... |
|
В монографията са очертани особеностите на проприалната номинация, схващана като процес и като резултат от езиковата дейност. Приетите теоретични постановки на функционалната ономастика и съчетаването им с други методологични подходи и аспекти (ономасиологично-семасиологичен, описателно-граматичен, квантитативен, лингвокултурологичен и други) дават възможност да бъдат разгледани фундаментални проблеми, засягащи взаимозависимостите между форма, семантика, граматични категории и функции на собствените имена, да се осмислят онимичните номинации по линията система - норма - узус, като се отчита динамиката между апелативната и ... |
|
"Проблематиката на изследването принадлежи към онзи тематичен кръг, който има непресъхваща актуалност при изучаването на естествените езици. Той е свързан със смисъла и функционалността им, с овладяването им от хората и успешността на общуването. Тези въпроси ни занимават от древността до наши дни, а в последните десетилетия обикновено ги отнасяме към полето на т. нар. комуникативна компетентност. Тематиката на изследването на Гинка Бакърджиева ще продължи да бъде разработвана, коментирана и детайлизирана, а нейната индивидуална интерпретация в книгата е принос към този общ процес. Той е изключително динамичен и ... |
|
Справочникът представя по-достъпно някои от спецификите на българския глагол и преди всичко сложната и трудна за обяснения категория "вид на глагола". Изданието може да бъде ценно помагало за всички, които се интересуват от изучаването и преподаването на българския език. ... |
|
Книгата е посветена на колебанията и грешките, които българинът най-често допуска при глаголите в устната си реч, а по-късно пренася и в писмената. Обърнато е внимание на погрешното изговаряне на глаголите и техните форми, както и на изразите, в които те са включени, и са посочени възможните причини за допусканите грешки. Дадена е оценка и на редица нови явления в езика ни, проявени в публичната реч, които чакат най-правилното решение. ... |
|
Акад. Михаил Виденов е водещ учен в областта на социолингвистиката и специалист в областта на теорията на книжовните езици. Има своя школа от последователи. Дългогодишен преподавател (професор) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е гост преподавател в Пражкия университет (1972 - 1977) и в Московския университет (1984 - 1987). Акад. Михаил Виденов е доктор на филологическите науки, доктор по философия на Карловия университет в Прага (Чехия), doctor honoris causa на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на повече от 500 езиковедски приноси, между които 30 ... |
|
Пътеводител в правописа от доц. Милена Васева е пособие написано с професионализъм и финес, с усет към промените в езика. Книга, която стои на границата между учебника, помагалото и енциклопедията."Разчупените модели на задачите, всъщност покриват всичко важно, което ни е необходимо, било то в средното, висшето училище или в живота. След прочита разбираш най-важното - станал си грамотен и мислещ човек. Дълбоко вярвам, че тази книга ще стигне до всеки български дом, в който мислещият човек знае и разбира, че без грамотност светът ни е обречен." Доц. Д-р Владислав Миланов, СУ Климент Охридски, катедра по ... |
|
Като основен участник в изразяваното събитие извършителят на действието винаги задава перспективата, от която това събитие се представя. Как тогава да представим дадено събитие от друга, алтернативна гледна точка? Решение на този въпрос предлага деагентивността. В книгата се свързват в едно органично цяло, образуващо групата на деагентивните средства, такива езикови конструкции като пасива, безличния пасив, неопределеноличните конструкции, безличните конструкции с логически субект и др. Всички те представляват езикови явления, на които в науката или все още не се обръща достатъчно внимание, или в теоретичното им ... |
|
Да се вслушаме в мнението на българските езиковеди за колебанията и грешките, най-често допускани в устната ни реч, които по-късно се оразяват и в писмената. Да обърнем внимание на погрешно изговорените и написани думи и форми в езика ни, в които звуковете и буквите неоснователно се заменят, пропускат се или ненужно се използват. Да чуем оценката за новите явления в езика ни, които чакат най-правилното решение. ... |
|
Петя Бъркалова е доцент в Катедрата по български език при Филологическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Работи в областта на синтаксиса на съвременния български език, съпоставителното славянско езикознание и теоретичната лингвистика. Изследва българската синтактична традиция и смяната на теоретичните парадигми в българското езикознание. От 2002 до 2006 г. е лектор по български език, литература и култура в Института за славистични и източноевропейски изследвания при Философския факултет на Карловия университет в Прага. Участник е в редица наши и международни проекти в областта на ... |
|
Акад. Михаил Виденов през последните години е насочил вниманието си към макросоциолингвистиката, т.е. към статута и взаимното влияние между езиците. Като дългогодишен професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по такива въпроси е водил лекции и спецкурсове. ... |
|
Трето издание. ... "Трудът представя развитието на корелацията твърдост-мекост на съгласните в българския език като резултат от взаимодействието на съгласните и следващите ги предни гласни. Изследването е поставено в широк филологически контекст - от православянския фонетичен строй до съвременните български диалекти, които отразяват различни етапи в развоя на палаталните съгласни. Проследяват се в диахронен аспект явленията, свързани с разширяването на мекостната корелация и предизвикали появата на нови меки съгласни в българския език - съдбата на предната ерова гласна, смесването на носовките, ятовият преглас. ... |