"Имаше едно време на света малко момиченце, което се казваше Люси. То живееше във фермата "Литъл таун", което означава "градче". Люси беше добро момиче, само дето все губеше носните си кърпички! Един път излезе разплакана в двора на фермата: – Ох-ох! Пак изгубих носните си кърпички. Цели три кърпички и една престилка! После Люси се обърна към малкото коте Ивичка и го попита: – Не си ли виждало моите кърпички, сладко коте? Но котенцето мълчаливо продължаваше да мие муцунката с белите си лапички. Тогава Люси попита рижава кокошка: – Сали, виждала ли си носните ми кърпички? Но рижавата кокошчица се ... |
|
|
Илюстрации: Алая Цанова. ... Авторът, Васи Бахчеванова е по професия архитект. Любовта към професията е изградила в нея осезателно отношение към красотата на всичко, което е част от живота ни, независимо дали е материално или духовно. В този смисъл тези разказчета са израз на нейната житейска философия. Илюстрациите в книгата са поверени на Алая Цанова, възпитаник на НГПИ "Св. Лука", понастоящем студентка в НХА, София, носител на множество награди и стипендии от конкурси."Най-големите ни почитатели бяха цветята на терасата. Понякога ни навестяваше и едно врабченце. Кацаше на парапета. Слушаше ни и после ... |
|
|
Лъжичко и Ножчо са скарани. "На никого не му е притрябвала някаква си лъжица", извиква Ножчо и започва да твърди, че двамата с Виличка са най-добрият екип. Защото те двамата се справят и с най-твърдата храна, а Лъжичко може само да разбърква супа, пудинг и извара. Това обаче изобщо не е вярно. Защото когато Ножчо се втурва в най-голямото приключение в живота си, той би бил загубен без своя Лъжичко. Моника Хюлсхоф следва социална и медийна педагогика в Кьолн. Учи още в Колежа по куклен театър в Бохум и след това дълги години работи като кукловод. От 1991 г. е автор и режисьор на много формати за детски филми, ... |
|
|
Илюстратор - Марсел Марлие. ... Марти и нейните приятели! Марти и нещата, които ѝ се случват! Това са все преживявания, с които малкото дете пораства. Реалните житейски случки се превръщат в приключения, в проблеми, които решава, научава нещо или си вади поука. ... |
|
|
Димитър Пашкулев е добре известен с лекарската си практика, с книгите си на здравна тематика и холистичната си дейност. Тук обаче предлагаме една негова стихосбирка, допълнена с три добротворни приказки! Тя е в три части - за малките, за подрастващите и за детството през погледа на възрастния. Неведнъж се е случвало кратки художествени творби да казват и да въздействат повече от обемисти трактати и "По чиста пътека" го доказва още веднъж. "Книгата на Димитър Пашкулев е за всички онези, чиито деца са зажаднели за приказен простор. Върнете се и тръгнете заедно с детските сърца по чистата пътека - възможно е ... |
|
|
Илюстратор - Марсел Марлие. ... Марти и нейните приятели! Марти и нещата, които ѝ се случват! Това са все преживявания, с които малкото дете пораства. Реалните житейски случки се превръщат в приключения, в проблеми, които решава, научава нещо или си вади поука. ... |
|
|
В двореца Версай изчезва ценна картина - на крал Луи и неговата любима. Най-доблестните котараци и кучета в Париж тръгват да търсят крадеца. За изненада на всички едно малко кутре - дебеланкото Пипин, подушва верните следи и с двамата мускетари Атос и Портос победоносно занася картината в двореца. Любов Георгиева е поет, преводач и автор на книги за деца. Преводач е на творчеството на световноизвестния английски драматург Питър Барнс. Известна е с поредиците "Слънчеви вълшебства" и "Приказки в рими за деца любими". Тя е съосновател на Съюза на англоговорещите в България. Любов Георгиева е ... |
|
|
Илюстратор: Марсел Марлие. ... Марти и нейните приятели! Марти и нещата, които ѝ се случват! Това са все преживявания, с които малкото дете пораства. Реалните житейски случки се превръщат в приключения, в проблеми, които решава, научава нещо или си вади поука. "Перце си играе с всичко, което шава. С маргаритки, с хартиени топчета, с перце... Опитах всичко, за да го опитомя. Но той е винаги нащрек. - Ще се направим на заспали. - предложи Жан. - Може би ще успеем да го примамим...? Речено-сторено. Перце любопитно се приближи да ме подуши. Вече беше съвсем близо. Ей сега ще го хвана. Рязко се пресегнах да го ... |
|
|
Марти и нейните приятели! Марти и нещата, които ѝ се случват! Това са все преживявания, с които малкото дете пораства. Реалните житейски случки се превръщат в приключения, в проблеми, които решава, научава нещо или си вади поука."– Тук всичко е синьо. Дърветата са сини, тревата е синя, всичко е синьо... Питам се защо така. – Животните са сини, за да не се забелязват, защото тук някъде в сянката се крие... синият вълк. – Вълк! Наистина! Спомням си - казва Мартина уплашена. – Да се скрием бързо в клоните. Този син цвят не цапа дрехите, нали! – Не, не трябва да спираме. По-добре да преминем през синята гора, ... |
|
|
Илюстратор: Марсел Марлие. ... Марти и нейните приятели! Марти и нещата, които ѝ се случват! Това са все преживявания, с които малкото дете пораства. Реалните житейски случки се превръщат в приключения, в проблеми, които решава, научава нещо или си вади поука. "– Деца! – възкликна тя. – Не знаете колко се безпокоях за вас, като знаех, че сте навън в бурята. Добре, че сте се скрили тук, а не под големия бук. Току-що видях, че го е ударил гръм! При тези думи децата се спогледаха едно-друго, а после вдигнаха очи към леля си. – За кое дърво говориш? – попита Марти с леко разтреперен глас. – Онова, което се ... |
|
|
"Продаваха още захар, бонбони и малки кокетни пантофки. Магазинчето беше малко, но в него имаше всичко, освен фиби, връзки за обувки и агнешки пържолки - неща, които никога не можеш да намериш точно, когато най-много ти трябват. Рижавелко и Пиперко бяха стопани на магазинчето. Рижавелко всъщност беше едно рижаво коте, а Пиперко куче териер. Зайчетата малко се страхуваха от Пиперко. Мишлетата също посещаваха това магазинче и много го обичаха. Но те пък се страхуваха от котето Рижавелко..." Из книгата ... |
|
|
"През прозореца се чуваше, как стопанинът придръпва стола към себе си и как краката на стола се тътрят по каменния под, а доволният господин Макгрегър блажено се подсмихва. – Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - каза господин Макгрегър. – За какви зайчета говориш? - попита мъжа си госпожа Макгрегър. – Пак ли нещо са изгризали? – Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - повтори господин Макгрегър, като свиваше пръсти. – Не се шегувай - разсърди се госпожа Макгрегър. – Какво си говориш под носа? – В чувала има зайчета! Едно, две, три, четири, пет, шест сладки ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137
