"...Протяга към мене десница Христос и през страшната рана от гвоздея виждам звездите...""...Не напразно погледът върху Йордан-Кръчмаровата поезия започнахме със самотата. Неговите стихотворения са странно самотни издялани форми в пространството, като че ли случайно захвърлени мигове, оформени пластически, визуално, самотни сред вселената като родени след емоция картини... В самотата на всяко стихотворение е заложена изненадата, че поезията стои навсякъде по света, захвърлена и ненужна за практичните хора, но тъй сладка за онзи, който умее да я чете и открива. Рисувателното често прелива в скулптурно, ... |
|
Василий Аксьонов е една от живите икони в съвременната световна литература. През 1980 г. търпението на Кремъл се изчерпва, той е обявен за "враг на народа", принуден е да емигрира и попада в знаменитата дисидентска кохорта от руски писатели, обречени да живеят и творят извън родината си. Професор Градов, стожерът на фамилията и един от най-известните хирурзи в Москва, по чудо оцелява в Сталинските репресии през 20-те и 30-те години. Но и двамата му синове - единият военен, а другият партиен функционер, преминават през кръговете на ада в прословутата Любянка, за да попаднат накрая в сибирските концлагери. ... |
|
Спомняте ли си какво се случи през 1971 г.? Кое е най-яркото събитие от това лято: Песента Imagine на Бийтълс? July Morning? Или пък първото успешно кацане на Марс? В тази книга ще се срещнете със 71 човека, които няма да забравят 1971 г., защото това е годината на тяхното раждане. 71 човека, избрали да живеят и успеят в България. 71 страници, 71 интервюта, в които 71 човека говорят за изживяното 18 години преди и 18 години след 1989 г. Всички те, дори и без да знаят, са последвали съвета на Стенли Кубрик, продуцент на култовия филм "Портокал с часовников механизъм", който излиза точно през 1971 г.: " ... |
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Всеки е виждал вечер в центъра момчетата от крайните квартали. Бродят на групички от поне трима-четирима, обикновено в износени дрехи и с прашни от спечена кал обувки. Странната им наперено-клатеща се походка издава едновременно страх и предизвикателство. Опъват шии и шарят наоколо с бодливи погледи, готови са да набият всеки, когото заподозрат, че им се подиграва. Проблемът за тях е, че колкото и обитатели на центъра да пребият и изтормозят, няма да станат момчета от центъра. ... |
|
"Писах този роман в дълбока нелегалност през 60-те години в Москва. И дума не можеше да става да бъде публикуван в СССР, макар да не таеше нищо "политическо". Затова пък в него беше кошмарът на този свят, на целия свят... Пишех го в ситуация на отчаяние, когато сякаш всички надежди бяха рухнали, включително вярата в безсмъртието, вярата в Бог... Много дълбока ми изглежда интерпретацията на американския писател Джеймс Макконки:"...Произведенията на Мамлеев са метафорично изображение на нашите духовни бедствия... В тях заобикалящата ни действителност и нейните характеристики са пределно сюрреални; земята ... |
|
Съществувал ли е крал Артур, кой е неговият първообраз, къде се е намирал приказният замък Камелот, кои и колко са били рицарите на Кръглата маса? А благородният Ланселот, храбрият Ивайн, феята Моргана, магьосникът Мерлин, Тристан и Изолда с тяхната съдбовна любов - само плод на въображението ли са тези герои, населили страниците и на настоящата книга? По тези въпроси учените все още спорят, надделяват ту едни, ту други... И какво от това - крал Артур, неговите верни и смели рицари, бляскавите турнири и съкрушителните бойни победи, прекрасната Гиневра и нейните придворни дами, всички те продължават да съществуват все така ... |
|
"Той е художник, тя – актриса. Преживяват изпепеляваща любов. На нея и липсва материалната сигурност. Затова емигрира на Запад. Постига я. Но го няма изкуството. Няма я любовта. Ето защо след 10 години се завръща в родината. Той е останал верен на себе си, макар и съсипан от ръждата на ежедневието. Оттук – проблемът на завръщащите се. Изпратихме ги през 90-те. Сега ги посрещаме. На тях им предстои нова адаптация. Ще я постигнат ли? Ще намерят ли отново пътища към тези, които са оставили тук? Пътищата един към друг? А от тях към другите? "От програмата на спектакъла на Пловдивския драматичен театър, режисьор ... |
|
"Ние сме програмирани за обикновения свят, за пазара на всекидневния живот. Ето защо поетичната книга "Нищо повече" изглежда много различна. Защото тя е предизвикателство. Защото в нея трябва да разчетем легендата за съкровището на света и да разберем човека, който "чака доволен потопът да го отнесе". Стиховете провокират и събуждат многопосочни асоциации. Тази книга е една от малкото в съвременната българска поезия, която успява да ни покаже самовглъбението на един поет и заедно с това да ни научи как да се вглеждаме навътре в нас; да държи очите ни отворени за външното и в същото време да ни ... |
|
"Теохомия" е предизвикателен роман за съдбите на наши съвременници от началото на този век. Повествованието ясно, но ненатрапчиво повдига въпроса за целта в живота и вродения ни (или предизвикан) стремеж към вечните стойности. Романът на Данаил Налбантски поглъща изцяло вниманието ни и съперничи по увлекателност на "Жребият" - романът му, който през 2007 г. беше номиниран в Амстердам за наградата "Християнска книга на Европа". ... |
|
И ако някога се случи непонятното - не се чуди! - ти просто си умрял. Когато нямаш нищо, все едно, че имаш всичко, но е забравено във старото сако. А него все едно си подарил на просещия циганин. А той за жалост (или пък за щастие) е отпътувал в неизвестно направление. Така че всякакво издирване е безнадеждно и твоята разсеяност е непонятна. Не се чуди! - ти просто си умрял. Умрял си в дългия му скитнически път. Умрял си в неговата радост, когато, бъркайки си в джоба, той е напипал следата бегла на ръката ти. Не се учудвай! Смъртта не е по-страшна от умирането. ... |
|
"През първата половина на 90-те Ирина Баткова се появи сред кипящата от експериментаторска енергия, но кажи-речи езотерична млада поетическа съобщност с две книги ("Обърнатите катедрали", 1993 и "Рунически знаци", 1996), които поразиха читателите си със съвършената си графична прецизност, с преднамерената йероглифна застиналост на едно писане, което се доближава в процедурите си до рисуването – до онова рисуване обаче, в което магическото и ритуалното е същественото и с което пещерните хора са хвърляли мрежите си върху душите на издебваните с други мрежи тела на животните. Отправяйки това иронично ... |
|
От векове хората очакват срещата си с извънземна цивилизация, но когато най-сетне тя се осъществява, резултатът е обезкуражаващ. Хората от Земята са закъснели – Галактиката вече е поделена между силните раси. На по-младите е отредена ролята на винтчета в сложната структура на междузвездното общество – те трябва да правят само това, което могат най-добре и да не се надяват на повече. Хората са принудени да се примирят с дейността си като космически превозвачи – само те могат да издържат момента на джампа, мигновеното прескачане на разстояния от светлинни години. Само че удовлетворява ли търговията с космически дрънкулки ... |