"Още ли сте в мрежата? Още ли ви де-лийтват, блокират и ънфрендват? Изключете Уиндоуса. Дръпнете пердето от прозореца. Събудете се за света, в който живеете. Излезте навън и го вижте. Погледнете хората в лицето. Заврете носа си в проблемите на другите. Прегърнете някого. Направете си свой "фейслук". Не сте ли виждали каква жива людница е наоколо... Защо се мръщите бе, хора? Защо мислите за утре? Днес има кой да ви целуне, ако няма - има на кого да се зарадвате, ако няма има красив звук, който да чуете, ако няма - можете да видите светлината, можете да усетите, че сте тук, че светът ви въздейства и с ... |
|
Катя Владимирова е родена във Варна, живее в София и е автор на книги с разкази и стихове "Никое небе не е последно" - разкази и "Пясък в шепата ми" - стихове и на над 2000 публицистични публикации в централния печат. След демократичните промени тя става главен редактор на политическия вестник "Свободен народ" и на "Самурай" - вестник за бойни изкуства. Избрана е за председател на Българо-френското дружество и Lion's club в България. Завършила е френска филология в Софийски университет и след 2000 г заминава във Франция и посещава курсове по история на изкуството, източна ... |
|
Омагьосваща приказка за големи от Петър Станимиров. Две деца, заченати в грях, трябва да оцелеят. Сами и привидно беззащитни, те се лутат в пущинака и търсят пътя към своето неясно бъдеще. По петите им е техният баща - свиреп, безмилостен, жаден за кръв и подвластен на древен демон, обсебил душата му. Закрила ще открият у своята майка - свръхестествено създание, което съществува между този и онзи свят. Предстои им сблъсък със самата съдба! "Денят, в който мама отиде на небето" е приказно-страшна повест за възрастни, която има силата да шокира и омагьосва. От една страна, защото е силно повлияна от светлината и ... |
|
Продължение на "Нощта" - една от най-известните книги за Холокоста. Утре той ще трябва да се подчини на заповедите и да екзекутира капитан Джон Доусън. Оцелял от Бухенвалд, Елиша знае много добре: онзи, който извърши убийство в името на някой политически идеал, губи своята човешка същност. И все пак ционистката групировка, към която принадлежи, е готова на всякакви жертви в името на Израел. Цяла нощ се приготвя да изпълни смъртната присъда. Призори той вече не ще бъде човек. Роден през 1928 г. в румънския град Сигет, Ели Визел е депортиран на петнадесетгодишна възраст в Аушвиц, а по-късно преместен в ... |
|
Това е книга за любовта, онази любов, голямата, истинската, понякога единствената. Любов с много отблясъци: майчината - мека лунна прелест, забравената - лумнал огън в бурята, зрялата любов към рода и земята, щедрата - към свои и чужди. Безусловната любов, която приживе споделяме и раздаваме, и която ще ни пренесе отвъд в обятията на напусналите ни любими. Първата, със силует на кокиче, последната - с аромат на зрели смокини, любовта, която поболява или лекува, която дава живот или го погубва. Тя прекрачва граници, стопява религии, Бог е един, както и да се нарича, не признава философии и различия на кожата, хора сме и ... |
|
Уин Бошен има процъфтяващ бизнес и чудесен син, но мислите ѝ се въртят около нейния съсед - местният полицай Гарик Маккейб, който не ѝ обръща внимание. Неочаквано самият Гарик позвънява на вратата ѝ с проблем, който само тя може да реши. Коледната магия сякаш действа на всички, но ще може ли тя да накара Уин да спре да се самонаказва заради болезнената тайна от миналото ѝ, а Гарик да се отърси от призраците на допуснатите грешки. Ще позволили той на Уин да получи единствения коледен подарък, който тя желае - сърцето му? Сюзън Малъри ни поднася една трогателна история с искрици хумор, потопена в ... |
|
Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |
|
Марк Хадън - автор на световния бестселър "Странна случка с куче през нощта", с награда "Гардиън" и номинация за награда "Букър" и чудесният му нов роман "Корабът "Делфин" - приключенско пътуване между древността и настоящето, е още една стъпка в изненадваща трансформация. Мъж, летящ до Уинчестър с бременната съпруга на свой приятел в малкия си самолет, губи ориентация в облак. Той и спътничката му загиват, но дъщерята, Анжелика, се ражда там, в катастрофата. Тя е върната при баща си, богат ексцентрик и още по-ексцентричен в мъката си. Действието е низ от истории - за момиче, ... |
|
Гералт от Ривия, Белия вълк. Преди да се срещне със своето Предопределение и да промени хода на историята, той беше просто вещер. Наемник, който скита по света и унищожава чудовища. Независимо къде се крият и каква форма приемат. Достатъчно е някой да плати цената. В крайбрежния град Керак някой иска да използва услугите на вещера, но не е готов да плати. Вместо това си мисли, че може да използва хитрост и да вкара Гералт в машинациите си, но скоро ще осъзнае грешката си. Защото ядосаният вещер е опасен и няма да се спре, докато и последното чудовище не бъде унищожено. Независимо от цената. Предистория на поредицата ... |
|
Български исторически роман. "Българите са способни хора, които създават неща, смятани за невъзможни от другите. Това е силата на този народ, който мечтае, дерзае, предизвиква Бог, макар и малък, дръзва да се сравнява с големите, изправя се дори срещу самата природа и може да съществува там, където всички се огъват. Той прави крачка напред, когато другите отстъпват, отстоява това, което останалите предават и забравят. Българите са горд народ, с чест и достойнство, които могат да будят само уважение." ... |
|
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
Излекувайте карантинната скука с красивата поезия на Матей Стоянов."Посветих тази книга на медиците, а в нея нито ред не е писан специално за тях. Впрочем характерът на професията им е такъв, че едва ли биха имали време да слушат химни за себе си. Едно е безспорно - когато връщат някого към живота, те спасяват бъдеща творба. Древните гърци са обединили майсторството във всички области с думата умение. Истината е, че всички сме резултат от нечие лечебно творчество. Защото човешката болка никога не е една и съща. Само творец може да я открие и отстрани. Затова и Хипократовата клетва не е обичайно изричане на морални ... |