Трета част от трилогията "Долината на мразовития вятър" ... Убиецът Артемис Ентрери отвлича жертвата си, полуръстът Риджис, на юг в Калимпорт, към отмъщението на Пук паша. Ако пашата успее да установи контрол над магическата пантера Гуенивар, Риджис ще умре в истинска игра на котка и мишка. Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До'Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар "сръчния" си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим? Съмишлениците от Долината на ... |
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |
|
Второто издание на преведените разкази в сборника "Размяна на мадами" от Роалд Дал го разкриват като изключителен разказвач. Този път историите са не само забавни и с неочакван край, но и повдигат завесата на най-интимните човешки фантазии и преживявания. Какво може да се случи на един плейбой, излязъл изпод перото на велик разказвач? Изумителни, весели, остроумни и вълнуващи, а често и направо трогателни разкази за екзотични преживявания със запазен аромат на приключения от град на град, от жена на жена, като жените винаги заемат първо място! Темпото рядко се забавя и всеки нов разказ се превръща в чудесен, ... |
|
Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. "Цял живот все същите въпроси, все същите отговори" - Казва единият. "Вие сте на земята, за това лек няма" - отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята "Краят на играта" за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса "В очакване на Годо". ... |
|
Като творец, мислител и индивидуалност Айрис Мърдок (1919 - 1999) оставя траен отпечатък върху духовността и литературата на ХХ-то столетие. Животът на бележитата Дама на Ордена на Британската империя е ярко доказателство за онова, което тя пише в писмо до свой близък - "реалният живот е далеч по-странен и чудат от всяка книга"... На базата на непубликувани дневници, кореспонденция и интервюта английският критик Питьр Дж. Конради, личен приятел на Мърдок, предлага нов, цялостен поглед върху жизнения път и творчеството на писателката. Нейните тежнения към различни идейни и философски теории, посланията на ... |
|
"Вярвам, че с моята на пръв поглед твърде лична и незначителна история наистина разказвам история, а може би и бъдеща история." Тези думи на 32-годишния Хафнер могат да се видят някому самонадеяни, но те по-скоро издават, че той не е съзнавал докрай пророческата сила на своите прозрения. Инак написаната през 1939 г., тоест на младини, автобиография не би останала непубликувана. Тя бива открита едва след смъртта му, 60 години по-късно, когато многобройните му почитатели очакват неговите мемоари. Оказва се обаче, че Хафнер и в края на живота си не се е придържал към общоприетото. Мемоари сред ръкописите му няма. ... |
|
На малкия остров Льо Дьобен в Бретан животът си тече непроменен от около сто години. Поколения наред две враждуващи общности - на заможните жители на Ла Усиниер и бедното селце Ле Салан - се борят за господството над единствения островен плаж... Когато Мадо, енергично местно момиче, се завръща в Ле Салан след десетгодишно отсъствие, то открива, че съдбата на родния му дом е застрашена както от приливите, така и от машинациите на местен предприемач. Мадо не се обезкуражава и прибягва до помощта на привлекателния рибар Флин. Но опитите и да промени западащата общност водят до непредвидени последици. Ле Салан бавно се ... |
|
„Искам да бъда поучителен творец. Но с истински морал... Аз не съм разрушител. Искам да бъда строител и твърдя, че книгите ми служат на доброто. Всъщност имам претенции за праведност." Малцина са творците, които могат да си позволят да изрекат подобни слова. Достоверността им се потвърждаяа от ясичко, излязло изпод перото на човека-градина Мишел Турние, в чиито неизбродими владения приканват изящните кратки разкази от „Див петел". МИШЕЛ ТУРНИЕ, роден 6 1924 г., е един от най-бележитите представители на съвременната френска литература, член на академията „Гонкур", награждаван, превеждан и издаван в цял ... |
|
Ема Удхаус е красива, умна и богата, притежава изискан дом и жизнерадостен характер. Единственият й проблем е, че смята себе си за по-висша от другите, и се забавлява, като се опитва да режисира живота им. Резултатите, за съжаление, не винаги са по вкуса й."Ема" е може би най-добрият роман на Джейн Остин. Описвайки немирните планове и последвалото ги отрезвяване на мис Удхаус, знаменитата английска писателка не пропуска случай да отправи иронични стрели към обществото и нравите. Въпреки че самата авторка скромно описва работата си като "малкото парченце слонова кост, не по-голямо от няколко сантиметра, ... |
|
Един счупен прозорец ще предопредели пътя на две съдби. Дали е само пакост, за която четиринадесетгодишният католик Тимоти Хоган и младата Дебора Лурия, дъщеря на равин, ще платят скъпо, или ще се окаже метафора за проникването в непознат свят? А в този свят, дори отдадени всецяло на Бог, гори земна любов. Ала Бог не позволява да обичаш друговерец... ... |
|
“Картички” е необичайна книга. В нея можете да прочетете стихотворенията, да залепите картичките-стикери към тях, да попътувате по света. Защото това е няколкогодишен проект на авторката, родил се от една изпратена до нея пощенска картичка от Лисабон, по която написва първото стихотворение. След това други картички от различни градове, от други приятели и още стихотворения. Във време, когато почти никой не праща картички, тази книга ни припомня естествеността в отношението към света и към хората около нас. ... |
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |