Романът е публикуван през октомври 1956 г. и получава престижната награда "Гонкур" същата година. Често е бил определян като "екологически", но при появата му огромната част от общественото мнение е нехаела на тема опазване на природата и единици са познавали смисъла на думата "екология". "Мисля, че беше човек, стигнал в самотата си още по-далече от останалите - същински подвиг, между другото, защото стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион." Думите, изречени в романа по адрес на главния герой, Морел, обобщават съдбата на ... |
|
"Има различни начини за разглеждане на достиженията на видните личности. Всяка една може да бъде видяна в светлината на нейното индивидуално развитие, на историческите събития, оказали влияние върху нея, или на трудноопределимите колективни въздействия, изразявани чрез фразата дух на времето. Вниманието на Юнг е било насочено предимно към големите културни движения - по-специално алхимията, които са компенсирали духа на времето или са били породени от него, както и към творческия дух, въвел пионерски тълкувания в толкова различни сфери, като медицина, психоанализа, ориенталистика, изобразителни изкуства и литература. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... Ирационална, сюрреалистична книга, която трябва да се чете на символно ниво. Героите са на ръба на рационалното, преувеличени, стигащи до пароксизъм. Хуморът е самоубийствен, жесток, рязък и невинаги особено фин. Гротеската е запазена марка на Ромен Гари. Пародийният език, диалози и сцени, предадени изключително живо от преводача на книгата, са извор едновременно на горчивина и истинско словесно забавление. "Роман, който е привидно пълен със смях и лукавство, но чиято идея и структура почиват върху две дълбоко ... |
|
Архетиповите защити на личностния дух. ... "Това е книга за вътрешният свят на травмата такъв, какъвто ми бе разкрит в сънища, фантазии и междуличностни борби на пациенти, участваше в психоаналитичния процес. Надявам се да илюстрирам как психиката откликва вътрешно на непреодолими житейски събития, когато животът във външния свят стане непоносим, какви модели на несъзнаване фантазия осигуряват вътрешен смисъл на жертвата на травмата, кои са чудотворните животоспасяващи защити, които осигуряват оцеляването на човешкия дух, застрашен от унищожителния удар на травмата... За прозренията по тези въпроси се обръщаме към ... |
|
Религиозната проблематика заема централно място в творчеството на К. Г. Юнг, особено в по-късните му трудове. Голямата заслуга на Юнг е разбирането му, че общата първична представа в основата на различните форми на религията, е архетипово съдържание на човешката душа. Новото виждане дава възможност да разберем традиционните ценности и да изпълним с ново съдържание закостенелите форми. Настоящият том обхваща коментари и предговори към религиозни съчинения на Изтока. Тук са показани главните противоположности и съответствия между западните и източните начини на изразяване и форми на възприятие. Включен е и предговорът към ... |
|
Както и в "Любовен еликсир", и в този роман авторът материализира идеи от класическо произведение, в случая "Ромео и Жулиета", свързвайки го с трудностите при съзряването - тема, която обича и разработва в други свои произведения. Четири "най-добри приятелки в света" преживяват бурята на първата любов, първите предателства, първите рани. Всяка от тях обича, мрази, пише дневник и се бори едновременно за и срещу надигащата се в нея зрелост. В училищната театрална група за края на годината те ще участват в постановка на "Ромео и Жулиета". Но кой е Ромео? Защо Жулиета е такава? Къде ... |
|
"8 октомври 1908 г. Адолф Хитлер: скъсан. Какво ли щеше да се случи, ако Академията за изящни изкуства във Виена беше взела друго решение? Какво щеше да стане, ако точно в този миг комисията беше приела, а не отхвърлила Хитлер, чиито артистични абмиции можеха да получат поощрение, а сетне и високо признание? Тази минута би променила един живот, живота на младия, стеснителен и вдъхновен Хитлер, но би променила и хода на света." Така звучи част от анотацията на Брюно Корти за Фигаро литерер относно интригуващата, изпълнена повече с въпроси, отколкото с отговори, алтернативна история, сътворена от разказвача Ерик- ... |
|
Жан Бодрияр е френски културен теоретик, социолог, философ, политически коментатор и фотограф. Неговата работа често се асоциира с постмодернизма и постструктурализма. Забелязан в прогимназиалните класове, Бодрияр получава стипендия, с която учи в парижки лицей и се подготвя за "Ecole normale superieure". Юношеското му бунтарство стига до отказ от образование и кариера и за кратко той се захваща с тежък ръчен труд. По-късно завършва германистика, работи като преподавател и преводач и се изявява като критик. Интересите му се ориентират към социология и политика, но и към структуралистики теоретизирания, което ... |
|
"Това нещо няма край, Адел. Наистина няма край. Любовта е само търпение. Търпение обречено, свирепо, тиранично. Търпение неразумно-оптимистично. Не сме свършили. Мъжете я измъкнаха от детството Изтръгнаха я от тази мъглява възраст и тя размени детската пасивност срещу похотливостта на гейшите." Из книгата Портрет на една бореща се с демоните си жена - откровен, без присъда и морални уроци, но безпощаден. Роман, след който можем да се попитаме, познаваме ли човека до себе си. Вторият роман на Лейла Слимани (спечелила "Гонкур" за своя пръв роман "Нежна песен") "Градината на змея" ... |
|
Ерик-Еманюел Шмит, автор на романи и пиеси, собственик на театър и сам той актьор, има усмивка на Буда, излъчва хармония и естествена сила... Минават двайсет и пет години, преди да направи най-личното си признание. През 1989 година, в пустинята Сахара, където отива във връзка с един филм, философът се отклонява от групата и оставайки сам през нощта, преживява нещо изключително, открива вярата, приветствайки своето "второ раждане". "Нощта на огъня", чието заглавие е взето от Паскал, преживял подобно откровение, е разказ за този разтърсващ духовен епизод от живота му. "След тази нощ преживях ... |
|
От аналитичнопсихологическа гледна точка образът на Ковача представя дългия път на индивидуация, започвайки още от откриването на залежите в земните недра, изкопаването на рудата и добиването на метала, минавайки през първичната подготовка и обработка на желязото, изковаването и допълнителната обработка на железния предмет, завършвайки с включването в употреба на изработения предмет и отчитане на реалната полза от него, т.е. от откриването на психичния проблем до разрешаването му и оцелостяването на личността, като по този сложен и криволичещ път, освен с проблеми и конфликти, всяко аналитично преживяване е свързано с ... |
|
Книга от серията "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... Да обичаш една жена, значи да обичаш само веднъж. Когато любимата изчезне, вековете и годините, секундите, вечностите, часовете и годишните времена спират да се съобразяват с времето и не могат да бъдат измервани; мисля, че човек не може да е обичал, без да се превърне в хилядолетник. Всичко започва още в крехката възраст на разказвача Фоско в Русия, при царуването на Екатерина Велика. Семейство Зага са венециански акробати, дошли да търсят късмета си в тази снежна земя и никога да не забравят, че човечеството търси не истината, а ... |