Латинският термин puer aerternus означава вечна младост и идва от "Метаморфози" на Овидий, където се използва за детето-бог Иакус в елевсинските мистерии. По-късно детето-бог се идентифицира с Дионис и бога Ерос. В юнгианската психология терминът puer aerternus се използва за описание на известен тип мъж - очарователен, емоционален, творчески и винаги в преследване на мечтите си. Има мъже, които остават юноши и в зрелите си години, обикновено пълни с живот, но странно изпразнени за тези около тях. Ние работим с тях, обичаме ги и ги гледаме как ни махат за сбогом. Невъзможно е да се надцени влиянието върху мъже ... |
|
Един велик писател, подложен на дълбиннопсихологически анализ от един голям психолог. Историята и посланието на "Малкият принц" ни очароват, дават глас на нашия копнеж -копнежа по един по-добър, по-задълбочен живот. Ойген Древерман, запознат с мечтите и копнежите на днешните хора, разшифрова образите, създадени от световноизвестния автор на "Малкият принц" Антоан дьо Сент-Екзюпери. "Трябва да знаем как да разбираме неговото послание и да проверим доколко то е истинно." Вечната мечта по изгубеното детство ли е онова, което прави Малкия принц толкова симпатичен и вдъхващ утеха? Сигурно, но все ... |
|
Всяка нощ Симон сънува един и същи сън, ключът за който му дава една загадъчна жена: той е превъплъщение на чичото на Миларепа, прочутия тибетски отшелник от XI век, който изпитвал към племенника си неизкоренима омраза. За да излезе от кръговрата на преражданията, Симон трябва да разкаже историята на двамата мъже, като се идентифицира с тях до такава степен, че да слее тяхната самоличност със своята. Но къде започва сънят и къде свършва действителността? В този монолог, който е и притча в духа на тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да задава философския въпрос: съществува ли действителността извън нашето ... |
|
Приказната като всички дребни предания препращат към мита, съхранен в колективното несъзнавано на човечеството. Но митът не само като притча, като устно предание, а преди всичко като същностно философско понятие, като архесимвол, такъв, какъвто той съществува в несъзнаваното на всеки човек и следователно - като част от колективното съзнание. И понеже това прасъзнание е безсмъртно, те също остават непреходни, колкото скептично или нихилистично да е настроен нашият съвременник. Тези митични образи се появяват в сънищата, при видения или в състояние на транс. Голяма е заслугата на Фройд и не по-малка на Юнг, че всеки по ... |
|
След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия дневник, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в Нощта на огъня ) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение - семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен - смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на дълга за щастие, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, ... |
|
Ето златното правило: не прави другиму онова, което не искаш да правят на теб. Слончето Саксо не се отнася с внимание към околните. Той е егоист, невъзпитан, груб - всичко наведнъж! Кукумявката Минерва измисля начин да го накара да осъзнае, че държанието му е неправилно: пускайки прозрачното мини-слонче Саксо в сърцата на околните, тя кара нахалника да се постави на мястото на другите, буквално! Приказки за кукумявката са мънички зрънца мъдрост, майсторски поднесени от писателя философ Ерик-Еманюел Шмит на децата. За да пораснат правилно. В настоящата колекция водач е кукумявката Минерва. Тя подканя малчугана да ... |
|
Книгата представлява интервю или по-скоро беседа между Ромен Гари и Франсоа Бонди, приятел на автора от детството, в което писателят говори буквално за всичко. Повечето неща се въртят около дипломатическата кариера на Гари (включително в България). По този въпрос споделя любопитни неща. Говори за кариеризма, шантажите и убийственото лицемерие в тези среди (разбира се, нищо изненадващо), което съперничи и на това в киносредите в Холивуд. За аза, издигнат в култ до умопомрачение, за мачизма у мъжете и политиците, за деликатните си лични отношения с Де Гол... В някои моменти Гари отговаря чисто дипломатично, така че да не ... |
|
"Семинарните колоквиуми на Юнг са богати на материал, който не може да се намери или само е загатнат в неговите публикувани съчинения. За Юнг те са плодородна почва: той често е развивал идеите си, докато е говорел. Семинарът, публикуван в този том, дава най-пълно описание на метода за амплификация на Юнг в анализата на сънищата на пациентите и най-подробните записки за лечението на пациент мъж от самия Юнг. Взети заедно, семинарите ни дават един Юнг, който е уверен в себе си, спокоен, непредпазлив и недипломатичен, без респект към институциите и важните особи, често с чувство за хумор, дори непристоен, ... |
|
Книгата е единайсета от цикъла Последното царство, започната през 2002 г. През 1994 г. се оттегля от функциите си в Галимар, във Версай, в Концерта на нациите, за да се приюти в къщата си в Сенс, да се почувства защитен и далеч от доброволното робство, да се посвети на литературата, на работа над книгите, на ерудицията."Литературата и четенето не са естественото занимание на всеки, те са дейност, която изисква подивяване, самота, умълчаване на езика, но и бягство от света... Както зимата шифрова животните и растенията под снежна покривка, така съществува и покривка от мълчание, под която се крие една... изместена във ... |
|
По следите на един вълшебен призрак. Дебненето като облог и като вътрешно приключение, причакването при минус трийсет градуса на едно легендарно животно, укриващо се по тибетските плата, ето какъв е сюжетът на последната книга на Силвен Тесон "Снежната пантера" с награда "Renaudot" (2019). Книгата разказва, как една "банда на четирима", съставена от фотограф-натуралист, неговата приятелка, един философ и автора тръгват на път към висините, като основната им цел е да снимат, да удостоят с внимание природата, да събудят надеждите за нейното съживяване, да припомнят колко мимолетна е ... |
|
Романът е публикуван през октомври 1956 г. и получава престижната награда "Гонкур" същата година. Често е бил определян като "екологически", но при появата му огромната част от общественото мнение е нехаела на тема опазване на природата и единици са познавали смисъла на думата "екология". "Мисля, че беше човек, стигнал в самотата си още по-далече от останалите - същински подвиг, между другото, защото стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион." Думите, изречени в романа по адрес на главния герой, Морел, обобщават съдбата на ... |
|
Безкрайна проза. Страшни разкази и приказки. ... Разказите и приказките на Жан Лорен са изключително разнообразни по тематика и не е възможно да се обхване цялото им богатство в един първи по рода си скромен сборник на български език. Те са взети от сборниците "Сонийоз" (1891), "Пиячи на души" (1893), "Разкази на един пияч на етер" (1895), "Усещания и спомени" (1895), "Демоничният" (1895), "Истории за маски" (1900), "Когато животните говореха" (1900) и "Престъплението на богатите" (1905) и са подредени хронологично с цел да се създаде вярна ... |