Conférences et entretiens. ... |
|
|
Conférences et entretiens. ... |
|
|
Conférences et entretiens. ... |
|
|
Conférences et entretiens. ... |
|
|
Conférences et entretiens. ... |
|
|
Тази книга отразява в хронологичен ред само част от събитията и някои текстове и документи, свързани с живота и делото на мировия учител Беинса Дуно. Тя представлява интерес не само като духовна автобиография, но и като летопис на текстове с духовна сила и значение, на събития и преживявания, които отразяват настроението на един относително светъл период от историята на нашата страна. Ние я препоръчваме на нашите читатели и поради несъмнената достоверност на фактите, включени в нея, които могат да бъдат полезни от една страна за личната духовна реализация на всеки духовно пробуден човек, а от друга - с оглед на ... |
|
|
Битието на ученика. ... „Считай първия ден ден на твоя Дух, ден, в който светлината се е проявила. Считай втория ден ден на твоята душа, ден, в който Любовта се е проявила. Считай третия ден ден на твоя ум, ден, в който знанието се е изявило. Считай четвъртия ден ден на твоето сърце, ден, в който съзнателният живот се е проявил. Считай петия ден ден на твоята воля, ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат. Считай шестия ден ден на Вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба. Считай седмия ден ден на Бога, Вечното Начало на всичко, ден на природата, от която всичко трябва да се учи, ден ... |
|
|
"Когато посетих за първи път сестра Теофана, тя беше вече в напреднала възраст. С крехка и деликатна натура, на нея ѝ беше вече трудно да пазарува, та се налагаше, особено зимно време, нейни близки и приятели да ѝ помагат. Занесох ѝ плодове. За нея знаех само, че е била изключително предана на Учителя, до такава степен, че докато семейството ѝ нямало жилище на Изгрева, тя обитавала палатка срещу салона и така прекарала три зими с идеята да бъде по-близо до своя учител. Учителят ценял нейната преданост и духовната ѝ ревност. По повод на името ѝ казвал шеговито, но с добро чувство, ... |
|
|
Noi offriama la parola del Maestro a tutti i fratelli, la cui anima vibra toccata dall' amore, la cui ragione e illuminata dalla sapienza, il cui spirito gode di una assoluta liberta. Poiche soltanto colui, dice il Maestro, la cui anima vibra toccata dall' Amoe, vive. Soltanto colui, il cui intelletto e illuminato dalla sapienza porta luce. Solunto colui, il spirito gode di una assoluta liberta, puo essere chiamato vero figlio e fratello dell' umanita. ... |
|
|
Младежки окултен курс. Година 13 (1933-1934). Лекции: 7-9; 11-12; 26-32; 37-44. ... "Отче наш"Имате ли зададена тема? - (Имаме.) Сега аз съм от друг свят, не разбирам какво е добра и лоша постъпка. Какво разбирате, какво е добра и какво е лоша постъпка. Чудна работа, нали това е правата постъпка. Де е лошото, че е крива постъпката? Кривината в какво седи? Тук е тесният път - правата линия по-малко време взема. Кривата, кривият път, по-дълго време взема. Господарят се сърди, че е закъснял. Де е кривата постъпка че е закъснял 5 - 10 минути. Няма никаква постъпка, но има едно съвпадение на нещата, има друга среда. ... |
|
|
"Вече в по-напреднала възраст Боян Магът решил да се засели и усамоти в едно китно селце, сгушено в топлите гънки на Балкана. След като беше пребродил надлъж и нашир земята и беше разнесъл много мъдрост из села и градове, той решил, че е време да види плодовете на усилията си и да даде отчет пред Бога. Навсякъде, където кракът на мъдреца беше стъпвал, изобилието идвало като пълноводна река, градините наоколо цъфтяли и давали изобилен плод. Хората се радвали на мир и благоденствие и живеели в съгласие и добросъседство. Скоро обаче богатата трапеза и изобилието на всякакви блага ги наситили дотолкова, че те се отдали ... |
|
|
"В днешно време едва ли ще се намери човек, който не се нуждае от заповед. Според идеята, която по принцип се влага в нея, изповедта е състояние на душата, при която тя проявява благородството на своя Божествен произход - отговорността пред обширния свят на вселената, към който принадлежи. В тази връзка предговорът към една книга може да се определи като размисъл преди изповед. Този паралел е изненадващ, но естествен и оправдан, поради голямата отговорност, която поемаме, когато изповедта ни е публична. Защото винаги изпитваме желание да споделим идеи и мисли с хора, които биха могли да ги приемат с разбиране и добро ... |
