"София е моят роден град. За всеобщо най-голямо съжаление нито една голяма река не пресича града. Малките градски рекички отдавна са оковани в каменни канали, а те изглеждат ужасно мръсни. Липсва река като Темза, за да дели града на две части, подобно на Лондон, няма и лодкари, които да наемеш, за да отидеш на представление в театър "Глобус". Нямаме нито скала, още по-малко река Тибър, та от скалата да хвърляме труповете на екзекутираните престъпници. То и бездруго смъртното наказание вече е отменено. По Перловската река е трудно да пуснеш хартиено корабче, камо ли речен кораб на подводни крила. Най-доброто, което може да ти се случи, безспорно е да се срещнеш очи в очи с огромен воден плъх. Нито сводът на Орлов мост, нито сводът на Лъвов мост, свърталища на троглодити, са описвани като места, под които минава любовта. Въпреки всичко приятелите ми, описани в тази книга, обитават или са обитавали и надявам се, ще обитават завинаги този вечен град, който подобно на всички големи градове притежава и герб, изработен от художника Хараламби Тачев, и естествено, бодър девиз. Вече не съм уверен, че девизът отговаря на същността на града, но това е моето простодушно съмнение и нищо повече. В края на краищата не само големите плавателни реки определят величието на един град, а и неговите истински обитатели."
Из послеслова на автора
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
