Дивите животни, които са оцелели и живеят днес в България, са от разнообразни видове, но повече от половината от тях са застрашени да изчезнат от природата ни, или броят им е толкова малък, че е невъзможно да продължат да съществуват в следващите години. Ние, хората, им отнемаме все повече територии, в които да живеем и да се изхранваме. Изсичаме горите и разораваме полето, за да разширяваме градовете и да развиваме земеделието.
И така - година след година, местообитанията на животните се свиват и изчезват, а възможността им да се хранят и съществуват се изчерпва. В миналото сме ловували много от тях за храна и да ... |
|
|
Показалец за Естествен Живот. ... Слънцето, въздухът и водата са трите стълба, на които се крепи Живота на планетата Земя. Много е добре да не забравяме това триединство, при което Солта се явява свързващ елемент. В книгата ще намерите и знание относно Дегазирана вода - как да се пречистваме и много други.
Слънцето с неговата любов към всички живи същества ни дава най-великия урок за любов - мирова любов. Нека се поучим от неговата любов, като се научим да обичаме, без да желаем да притежаваме. Въпреки че дишането е най-важната жизнена функция, с която най-пряко се идентифицираме, ние рядко се замисляме за него.
... |
|
|
Показалец за Естествен живот.
Второ допълнително издание. ... "След като тотално въведох аронията като култура в България и създадохме асоциация на арониопроизводителите през 2010 г., сега идва ред на Планинския лимон (Chaenomeles mauley), който интродуцирах от ботаническата градина в гр. Хорог в Памир, с най-висока надморска височина в света (4500 m.). След близо 20 години самостоятелна работа по интродуциране на плодово-лекарствени растения, на 10 октомври 1979 г. с министерска заповед пренесох дейността си в Института по планинско животновъдство и земеделие, създавайки отдел за лечебни растения. Заедно с ... |
|
|
"Дълги дни и нощи вървяло момчето. Минало поля и планини, но медената пита все бягала пред него и то не я настигало. Ту се мерне до някой връх, позапре, помами го, ту изведнъж се изгуби и лъсне пак далеч до друга рътлинка. Но момчето търчало без умора и без страх. Краката му се изранили от път, но очите му свикнали да гледат ясно - на далеко и широко - и то все вървяло. Стигнало до земята на слепите, дето всички хора били слепи като къртици и цялата страна била потопена в мрачина."
Из книгата ... |
