| Възхитителен свят на джуджета, елфи и хора! ... Задругата на Пръстена е разтурена. Фродо и Сам продължават сами към великата река Андуин - сами, ако не броим тайнствената пълзяща твар, която ги следва неотлъчно.  Фентъзи епос на всички времена! ...  | 
|  | 
| Съставител:  Наталия Николова. ... В посланията и притчите ще откриете истини за радостта, прошката, надеждата и смисъла - онези вечни теми, които докосват всяко сърце."Не позволявай животът ти да изтича през пръстите ти, като живееш в миналото или за бъдещето. Когато живееш в настоящия ден, ти живееш през всичките дни на живота си.""Не преминавай през живота толкова бързо, че да забравиш не само къде си бил, но също така и къде отиваш. Животът не е състезание - той е пътуване, в което да се насладиш на всяка стъпка от пътя." Из книгата   Съкровищница от притчи  на издателство  Монт  е поредица от  ...  | 
|  | 
| "Написах тази книга за всички, които не искат да се лутат в лабиринта на неолибералното и комунистическото преиначаване на националната ни история, а да намерят свой път към България и към нейното минало.   Някои представят всичко така, че черното да стане поне светлосиво, ако не и тебеширенобяло. Аз не мога да го направя! В съседните нам страни смъртта на всеки, застрашен, защото не се е страхувал да е българин, е геройска смърт в името на България. Много българи и българки са могли да се прекръстят на македонци, сърби, гърци, румънци и да останат живи, но не са го направили и са се простили с живота си. Да се  ...  | 
|  | 
| Историята не е само знание и факти, тя е и емоция. Ние не бива да смятаме, че като запишем някакви цифри и факти, мисията ни е завършена. Тумирите трябва да помним, че историята или е жива и държи народа буден и борбен, или е безсмислена. Тази наука не може да бъде формална, само регистрираща това или онова събитие. Целта на историята е да съхрани паметта, да поддържа народа жив, да го прави все по-силен, да го подготви и да му осигури бъдеще.  Книгата е част от поредицата  България  на  Торкораз Исто. ...  | 
|  | 
| Ежедневни практики за радост, усмивки и благополучие.  В книгата ще откриеш 80+ позитивни утвърждения, които са написани с доза реализъм на разбиращ и подкрепящ език. Точно така, както би трябвало да си говорим сами на себе си! Като на най-добрите си приятелки! Нали, точно така си говорим всеки ден."Вярваш ли в силата на положителните утвърждения? Ако отговорът е не, спокойно! Не си само ти! И аз дълго време имах сериозни съпротиви по темата. Струваше ми се много глупаво и фалшиво... нереално. Докато открих, че мога да ги пренапиша, така че да звучат в унисон с моето виждане по въпроса. Така че в тялото да не се  ...  | 
|  | 
| Съставители:  Димитър Анакиев,  Габриела Цанева. ... "Миналата година в САЩ излезе моя антология на българското хайку Човек на английски език. В нея участваха 75 автори, всеки с по едно хайку, обхващащо 50-годишен период на писане на хайку в България. Задачата на тази антология беше да представи на международната литературна публика основните черти на българското хайку като развита национална литература.  Веднага след американското издание се появи необходимостта от разширеното българско издание, което да хвърли нова светлина върху българската литература и да направи българското хайку неотменимо нейна незаменима част, ...  | 
|  | 
| Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо  ...  | 
|  | 
| Баща ми беше градинар. Сега е градина.  Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега  ...  | 
|  | 
| "Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате.  Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода  ...  | 
|  | 
| "Да крачиш само - е съпротивление. Да влезеш във вода, в огън - пак. Нестигнатата цел - съпротивление. Постигнатата - носи негов знак. И плуга, и ракетата, зърното, и труса нейде в земните недра, прибоя на морето... Как животът това съпротивление побра! Плътта ни не е ли съпротивление? А мисълта? А чувството за дълг? Съпротивление е съвестта. И бреме е. Ама какво без нея бих могъл? Часовниците като белезници заключват китката ни за това, което все да правим сме длъжници. Кое ни неусетно окова, че все вървим и все вървим нататък, където свети онзи ключ - мечтата."  Атанас Звездинов   ...  | 
|  | 
| Маргарита Петкова  пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ.  Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна.  ...  | 
|  | 
| Тази книга е посветена на личността, делото и влиянието на  Петър Дънов, Учителя, върху съвременната българска култура и най-новата история на християнската цивилизация. В нея девизът Дълг и чест е трансформиран в Сила и Живот - моралната мощ в подтиците на живия Христос, вложени в магическото въздействие на Учителското слово. Оригинални ракурси в анализите на тази книга са концептите на автора за българската реформация, бодхисатвата на 20 век, мистериалните посвещения, седемстепенната логика, четиричленното социално устройство и други. Включително и за истинското име на Петър Дънов, Учителя: Този, който предава Доброто  ...  |