Белите ми нощи. Поезия

Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ.

Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. Стихотворенията ѝ те завихрят и издигат, политаш с тях, с цялата свобода на любовта като чувство, а не просто като мачкане на чаршафи. Влизаш и в един лабиринт, събрал цялата култура и познание на човечеството. Интелигентният читател ще се превърне в съавтор, ще разчита с възхита и удоволствие знаци, които ще го препратят към червения карамфил за Шибил или към Дебеляновата любима, към Рембранд със Саския на коленете или Пармския манастир с Жерар Филип. Ще бъде един от народа на Вазов или ще плува в еротиката на Пеперудите са свободни. И накрая - без да е силен по математика, химия или нови технологии, ще говори за любов с понятия от тези науки. Защото за любовта няма граници - и за чувството, и за думите, с които може да бъде описано.

"Белите ми нощи ме сполетяха внезапно. И сами започнаха да се пишат. При мен всички стихове така идват - самостоятелно, без да ме питат, без да мога да ги управлявам и без да искам да им държа юздите. Затова са верлибри, свободни стихове, които едва успявах да догонвам, когато успявах. Никога не съм държала сметка на стихотворенията си защо са такива - в момента, в който изписваш думите, те вече престават да са твои, живеят си своя живот. И тъй като са свободни, си избраха да прескачат пунктуацията, да не се препъват в точки и запетайки. Интелигентният читател не трябва да бъде ограничаван от автора във възприятията си - нека всеки си слага препинателните знаци според вътрешния си ритъм, придиханията и задъхванията. Според собствените си усещания. Така, мисля, е честно. Както казва Томас Хигинсън, "Когато една мисъл ти взима дъха, изискванията за граматика са несъстоятелни". Та няма лошо да си глътнете граматиката в някоя бяла нощ, напротив, напротив..." - споделя самата Маргарита Петкова.

Белите ми нощи е изцяло в свободен стих - любовни верлибри, които са като вени, в които тече кръвта на съвремието. Това е качествено нова книга не само за поет като Маргарита Петкова, но и за българската поезия. Досега не е писана толкова съвременна и интелигентна поетична книга, пълна със скрити загадки и послания за посветени - посветени и в ерудицията, и в любовта.