Представител на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе Антонио Маравал (1911-1986) е един от малкото учени в периода след Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят на франкистка Испания. Изследователските интереси на Маравал са насочени към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и Модерност. Автор е на повече от сто научни труда, между които "Испанска теория за държавата през XVІІ век, Антични и Модерни", "Идеята за прогреса в началното развитие на обществата", & ... |
|
Този текст, богато илюстриран с външен архитектурен образ, вътрешно пространство и мебели за него, представлява европоцентрична сравнителна история (от Древността до XX в.) и опит за теория на интериора. Книгата застъпва схващането, че актуалното познание предполага осъзнаване на вече постигнатото. С оглед на това тя е предназначена за архитекти, студенти по архитектура и за всички, които искат да опознаят стиловите епохи в интериора. ... |
|
Пиринските народни танци са неотменим дял от националното ни танцово богатство. Те са изпълнени с много красота и неповторимо въздействие. Със своята оригиналност пиринските танци имат съществен принос за цялостния облик на танцовото ни наследство, което е неразделна част от българската традиционна духовна култура. ... |
|
Книгата от Проф. Валентин Ангелов на издателство "Абагар" разглежда темата за българското изкуство. ... |
|
Основният изследователски анализ в монографията засяга явления, свързани с творческа интерпретация на фолклорна музика. Някои от тях са установени и утвърдени във времето форми - хармонизация, обработка, инструментация. В изследването тези подходи са отнесени най-вече към работата на изградените през втората половина на XX век изпълнителски състави - оркестър от народни инструменти, женски народен хор, ансамбъл, и формирането на съвременно професионално изпълнителство върху основата на фолклорните практики. Разгледаните творби обхващат различни етапи в развитието на формациите - от техните първи опити (50 - 60 -те години ... |
|
Предстои 100-годишнината от появата на сюрреализма, който не е преставал да се преражда в нови произведения, да се докосва по нови начини до класически и съвременни въплъщения на психоанализата. Но на български все така не разполагаме с богатство от тълкувания, които не просто да излагат историята му, а да вникват в същността му. Тази година отбелязваме и 130-годишнината от рождението на Бенямин, чиито идеи сме се заели да представяме грижливо и експертно. Но сред важните полета на неговото мислене, оставали непредставени досега, са и текстовете му за сюрреализма. Ето ги сега в това малко томче - допълнени с миниатюрна ... |
|
"Четенето на книги, освен всичко друго, е здравословно. Целият човешки организъм, всички органи работят заради мозъка, спре ли да работи мозъкът, организмът губи мотивацията си да съществува и започва да се разпада. (Справка: повечето пенсионери, отивайки уж на "заслужен отдих", престават да използват мозъка си и бързо се скапват.) Затова мозъкът не трябва да се оставя нито миг в покой! Всички сте виждали в края на всеки филм да се точат дълги надписи с имената на хората, създали филма - когато ти четеш, твоят мозък трябва сам да извърши цялата работа, която са свършили всички онези стотици хора: режисьори, ... |
|
Още една поредица от десет блестящи майстори на изкуството, предложени от Вазари в неговите Животописи. Плеяда от зашеметяващи творци, принудили преводача да провокира мисленето ни със сполучливото заглавие към предисловието, приканващо ни на лов за великани и лилипути. Но въпросът за големите и малките в изкуството стои не от вчера. И въпреки това, ако ние считаме за лилипути фигури като Чимабуе, който пръв в Италия се опитва да разчупи византийския канон в живописта и показва ново отношение, чувствата и емоциите на човека; Мазачо, който се старае да изобразява реалистично фигурите без скованост и прекалена ... |
|
"Златният век на българската опера" е история на успеха. Разказва за прочути артисти от Софийската опера - българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с огромен и траен успех в "Ла Скала" в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в "Ковънт Гардън", Берлинската и Парижката опера. Феноменално поколение, създало легендата за "българската оперна школа", свързало завинаги името на България със световното оперно изкуство. Проф. Боянка Арнаудова, повече от две десетилетия драматург на Националния театър за опера и балет в София, е свидетел на техния възход и триумф, има лични ... |
|
Ясен Гюзелев е художник с международна известност, предано отдаден на илюстрацията. Неговите внушения надграждат и дори надминават по дълбочина текста. Настоящото издание представя изкуството на Ясен Гюзелев от началото на творческия му път до днес. Работата на художника върху забележителни творби като "Името на розата", "Стихотворенията на Франсоа Вийон", "Пинокио", "Царицата на пчелите", "Алиса в страната на чудесата", "Алиса в огледалния свят", "Сократ", "Орфей и Евридика", "Микеланджело" и "Дон Кихот", "Декамерон& ... |
|
Книгата съдържа пет пиеси от Илко Иларионов: "Космонавти", "Молба до Господ", "Земетръс", "Готината банда" и "Розови облаци". Пиесата "Космонавти" е специално написана за големите български актьори Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев."Приятно ми е да играя в тази пиеса на Илко. Той я написа специално за нас. Играем пиесата в Сатиричния театър. Идваме от Варна, от Плевен отиваме в Пловдив, в Стара Загора и се прибираме в София да играем пак в нашия театър. Навсякъде се приема много добре. Хората ни се радват, обичат ни. Но хубавото е, че има такава пиеса, ... |
|
Съставител на изданието - Иво Милев. ... "История на българското изобразително изкуство" e ненаписаната книга на големия изкуствовед Кирил Кръстев. Той работи върху нея цял живот, проучванията му се простират върху хиляди страници, но така и не са събрани в едно цялостно изследване. Години след смъртта му това прави Иво Милев, който прочита всички архиви на Кръстев и въз основа на натрупаните материали сглобява цялостната картина на българското изобразително изкуство от древността до края на XX век. Кирил Кръстев (1904 - 1991) e сред най-ярките фигури в българския художествен живот в продължение на близо ... |